После е сега

Лято, леко изтърбушен фотьойл с дървени подлакътници (често си залепях дъвките отдолу), открехнат прозорец към двора, лек бриз едва доловимо движи пердетата, гласове на деца, които играят на улицата… Аз съм на 8, 9, 10, 11, 12 г. – чета, потънала във фотьойла като в лодка. Аз съм капитан на книжен кораб. Смътно осъзнавам света…

Черен петък за книги

В събота минах през Панаира на книгата в НДК. Прекарах там около 30 мин. Дори за това кратко време успя да ме налегне потнолепкава клаустрофобия. Още с влизането имах чувството, че съм попаднала насред превъзбуден пчелен кошер, който в момента коронясва новата пчела-майка. Трескава блъсканица и пълно отсъствие на видима карта за навигация из гъсто…

За думите, книгите и смисъла

Когато бях малка, всяко лято прекарвах ваканцията при маминка и дядо. Дядо обичаше книгите. Обичаше да ги купува, обичаше да ги колекционира, обичаше да ги чете. Предаде и на мен тази любов. В началото тя беше насилствена, непоискана и натрапена. Защото дядо имаше странни методи на преподаване. Всяка сутрин след закуска трябваше да прочета определен…

Йовков и татуировките

Ъгъла на Попа и Граф Игнатиев – шумна група цигани стояха на спирката, викаха, смееха се и ръкомахаха. Погледът ми привлече един от тях – на видима възраст 45 г., много кльощав, с възлести ръце и грубо осеяно с белези лице, сякаш излязло изпод длетото на Вежди Рашидов. Целият блестеше от синджири и ланци, облечен…

Сменяйте си чорапите

Днес, кой знае защо, си обух жълти чорапи. Дали, защото пролет отново бе дошлаа (из песента „Детски спомени“ на Кристина Димитрова и Орлин Горанов), дали защото е петък, дали защото съм с кецове в зелено и жълто и съответно жълтите чорапки мноооого ми отиват… Причината не е важна, важното в случая е следствието. Защото се…