#цигансколято

Дърветата през ноември приличат на банички във фурна. Едни са жълти и още сурови, други почервенели и почти готови, трети даже кафява коричка са хванали, все едно изгорели в пещта са останали. Да добавим към това и как падат листата – досущ като златисти трохи по ръба на тавата. Зимата идва и фурната моментално изстива,…

Обелване на реалността

Неделя следобед, ул. Искър, София. Девойка с жълт панталон носи парче диня. Ронливосивото на паветата хищно поглъща ярките цветове на дрехата и плода. Оловното небе увисва като гилотина над нищо неподозиращото момиче. Внезапно динята в ръцете й се превръща в кървав съсирек, а жълтият панталон в препълнен катетър на умиращ старик. Аз наблюдавам и беля…

Люляка ми замириса

Прибирам се към къщи след супер напрегнат и изнервен ден в офиса. Шофирам замислено с физиономия на разплакано емоджи, на душата ми тежко, на брадичката ми (усещам) гнойка пъпка, а в главата ми се блъскат мисли като пеперуди в електрическа крушка. Ама едни такива нерадостни – за смисъла на живота, за неумолимостта на времето, за…