(Мрако)Бесни Страшни Пенсии

В 21-ви век, почти 28 години след началото на Прехода БСП „обновява“ кандидатдепутатските си листи и „реабилитира“ образа си на престъпна комунистическа партия, издигайки Тома Томов за водач на червената листа в Благоевград?!!
Това е все едно да посочим Лили Иванова за модернизатор на съвременната българска поп музика, да изберем Стоянка Мутафова за млада надежда на модерния български театър или пък Любомир Левчев за такъв на новата БГ литература.
74-годишният бивш сътрудник на ДС, казионният псевдодисидентски журналист Тома Томов, който наред с Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Дмитри Иванов и т.н. години наред тенденциозно поддържаше илюзията за съществуване на журналистика в комунистическа България. Докато в действителност в комунистическа България имаше толкова журналистика, колкото Тодор Живков имаше коса.
И това мухлясало лице, моля ви се, е свежият полъх на новото в партията. Тома Томов, чийто баща е бил директор на концлагера Белене и който твърди, че не се срамува, а напротив – гордее се с баща си.
Докато комунистите издигат такива „нови“ лица, докато същите тези лица нагло твърдят, че от нищо не се срамуват и съвестта им е чиста, дотогава аз никога няма да спра да ги ненавиждам и с всички демократични средства ще се опитвам да ги държа извън властта. Доколкото ми позволяват правата ми на гласоподавател и съвестта ми на свободен гражданин. Съвест, каквато тези лица не притежават, защото никога не са били свободни и граждански права, каквито никога не са имали, защото те и техните родители цял живот са се борили да ни ги отнемат!

Смъртта на един диктатор

64fe871-a82d-9d2f-00bf-33f727d6c6c5

В събота ни напусна един от последните комунистически диктатори. Умря от естествена смърт, застигнат от болести и старост. За разлика от стотиците хиляди жертви на режима му, Кастро си отиде в мир. В страната е обявен национален траур, докато в действителност кубинците трябва да ликуват и щастливо да се наливат с ром по булевард „Малекон“. Междувременно в Маями, наричан от мнозина малката Куба, техните сънародници-емигранти шумно празнуват смъртта на Фидел. В един цивилизован свят ничия смърт не би трябвало да е повод за радост. Аз обаче откровено си признавам,  че не мога да скърбя за престъпника, тиранина и диктатора, превърнал Куба в резерват на мизерията. Отказвам да скърбя за злото. Кончината на Ел Коменданте не е повод за радост, но със сигурност е добра новина за демократичния свят. Добрата новина е, че рано или късно и най-страшните диктатори биват победени от смъртта. Задължение на демократичния свят е да се погрижи престъпленията им да бъдат осъдени, а жертвите им възмездени. Най-голямото възмездие за престъпленията е историческата памет. Затова нека не скърбим за смъртта на един умрял от старост 90-годишен престъпник. Фидел е мъртъв, но смъртта не е оправдание за престъпленията му. Нека скърбим за многобройните му жертви и никога не ги забравяме!

P.S. Ето как перуанският писател Марио Варгас Льоса коментира смъртта на Кастро:   „Надявам се, че тази смърт ще отвори период на откритост, толерантност, демокрация в Куба. Историята ще направи преглед на тези 55 години, които приключват със смъртта на кубинския диктатор. Той каза, че историята ще го оправдае. А аз съм сигурен, че историята няма да оправдае Фидел“.

ЗАЩО?

Близо 30 години след началото на прехода на първите 5 места по вот на президентските избори се класират комунисти или техни деривати.
Уважаеми сънародници, скъпи съотечественици, българи – ЗАЩО продължавате да гласувате за комунисти?
ЗАЩО при положение, че:
– децата ви емигрират на запад
– отиват да учат в Англия, Италия и Франция
– заминават на летни бригади в Щатите
– вие гледате стари хора в Гърция и Испания
– берете ягоди в Англия
И въпреки това продължавате да гласувате за комунисти? ЗАЩО?
Не схващате ли иронията, жестоката и неумолима ирония на собствения си избор?
ЗАЩО тогава не изпращате децата си да учат в Москва, ЗАЩО самите вие не ходите да добивате каменни въглища в Коми?
ЗАЩО с действията си избирате запад, а с гласа си винаги изток?
Не 30, 300 години трябва да минат, за да изкупим грешките на собственото си престъпно невежество.

За вредата от митИнг-концерта на Слави

Живея на ул.Николай В.Гогол – пряка на „Цар Иван Асен ІІ“. Отивам до близкото магазинче да си купя минерална вода и ядки:
1. Препятствие номер 1 ме посреща още на излизане от входа на кооперацията – върволица от облечени в евтини пуловери хора с найлонови трибагреници в ръка ми препречва пътя.
2. Препятствие номер 2 – полицейски кордон на ъгъла на „Гогол“ и „Иван Асен“ е запречил излизането от улицата. Едно от ченгетата ме предупреждава: излезеш ли сега, няма връщане.
Отговарям му: аз живея тук, само отивам до магазина и се прибирам. Той не ми вярва, иска ми лична карта. Не я нося в себе си, защото не предполагам, че ще ми трябва документ за самоличност, отивайки до близката квартална бакалия. Ченгето все пак ме пуска да мина, но ме предупреждава да се прибирам бързо и да не излизам повече.
3. Препятствие номер три – в магазинчето има дълга опашка от същите хора с евтини пуловери, които грабят патрончета евтино българско уиски и ракия и големи пакети със слънчогледови семки.
4. Препятствие номер четири – на връщане към къщи полицаите ме спират и не ми позволяват да се прибера. Не можело да минавам по „Гогол“. Търся с поглед ченгето, с което говорих малко преди това. Откривам го, той ме познава и ме придружава до входа. Едва си пробиваме път сред плътната прииждаща маса от хора с евтини пуловери, отпиващи евтино БГ уиски.
Малко семки, евтино уиски и безплатна чалга – за това прииждат безименните маси с евтините пуловери. Евтин национализъм с мирис на пържен лук …
27 години след демократичните протести, които изпълниха Орлов мост и Цариградско шосе с море от екзалтирани хора, празнуващи края на мракобесния комунистически режим, днес само безплатният митИнг-концерт на Слави може да напълни същото място. Какво празнуват тези хора, обаче?
Отговорът е прост – не празнуват нищо, дошли са на евтина политическа промоция така, както пазаруват на промоция евтино кисело мляко и сирене в големите хранителни вериги.
Евтината храна е вредна, но още по-вредна е евтината халтура, защото пречи на мисленето.

Спомен за Георги Парцалев

Току-що видях Георги Парцалев – заклевам се!
На „Иван Асен“, на път за фризьор, се разминах с него. Мустаците, прическата, погледа, слабото кокалесто тяло – той беше. Чичо Манчо – същият! Даже и панталонът с висока талия и тънко коланче си бяха налице – абе, истински квантов скок, шпионка във времето, през която можех да надзърна 30 г. назад.
Докато, разминавайки се, чичо Манчо не ми поиска 2 лв. Тогава мандалото на времевия напречен разрез рязко хлопна.
Тупнах на земята като Алф от Мелмак и се отърсих. Дадох на Парцалев 2 лв.
Погледнах си телефона, за да проверя, така за всеки случай – 3-ти септември 2016 г.
К’ъв чичо Манчо, к’ъв квантов скок, к’ви два лева?!
Забързах към фризьорския салон и докато вървях, някак почувствах, че в косата ми се появиха още няколко бели косъма.
Ето това е истинският квантов скок – да боядисам побелелите коси, за да държа отворен процепа назад във времето, за да не загубя никога усещането, че чичо Манчо е ей там, на съседния тротоар.

Кино сън

Снощи сънувах кино сън – слънчев пролетен ден, аз съм на Рилския манастир с приятели и виждам Сюзън Сарандън. Тя е супер неглиже – по анцуг и маратонки, без грим и дори с пораснали бели корени на косата. Но аз я познавам моментално. Очите ни се срещат и се изненадвам, че нейните са леко влажни, сякаш току-що е плакала.
Миг колебание и в следващия момент се хвърлям на врата й в прегръдка и започвам развълнувано да боботя на английски в ухото й. „Може ли автограф? Вие сте любимата ми актриса! Гледах ви за първи път в „Телма и Луиз“ и направо се влюбих. Всички тогава харесваха повече Джина Дейвис, но аз харесвах вас …“
Говоря й така, а тя стои неподвижно и се усмихва и не ме отблъсква и не вика охраната си (дори не виждам охрана наоколо). Аз я пускам, отминавам и дори забравям да й взема автограф. Докато се отдалечава, се провиквам:
– Miss Sarandon, You’ve kissed Catherine Deneuve in „The Hunger“, right? Was it good?
Сюзън спира, усмихва се широко и казва:
– It was fucking great!

Бележка под линия:
Катрин Деньов е любимата ми актриса, която днес има рожден ден. Тя и Сюзън Сарандън се снимат заедно с Дейвид Бауи във вампирския трилър от 83-та г. „Гладът“. Катрин играе вампир и съблазнява Сюзън, която се влюбва в нея. Двете никога след това не са играли заедно, но остават добри приятелки завинаги.

#FARA2016, #wtfparty

Рекламистко парти във Виенския павилион, което се оказа абсолютен оксиморон. Претенциозни креативи с шалчета и модЬерни бради се наливат с безплатен алкохол и шмъркат бело в тоалетните. 5 часа по-късно всички са се превърнали в тикви, от претенцията няма и помен, а на повърхността е лъснала първичната селяния и провинциална простащина на един бранш, който неумело прикрива дълбоко аграрната си природа. Псувни, злостни коментари, завист, бой, припадане по тоалетните и взаимно хапане в стил Майк Тайсън. Мисля, че слоганът „Да боднем в Хепи“ чудесно пасва на фестивала тази година.
Каква е разликата между пиянска свада в селска кръчма с нечленоразделни илитерати и клатушкащите се друсани рекламисти в Пловдив, които се боричкаха като амбициозни бранд мениджъри за повишение? Няма разлика, zero.
ФАРА 2016 беше комуникирана с послание за трансформация. Е, трансформацията наистина се случи – от комуникация към деградация и пълна селянизация. На ФАРА мястото й действително е в (плов)Дивия запад. ФАРА се превърна във ФАРСА – фарс и фалш с мирис на повръщано и следи от кокаин.