София е вещица

На път за работа минавам през два континента. Тръгвам от Европа и пристигам в Азия. Сънените кофи шопове с аромат на току-що изпечени френски кроасани и пухкави мъфини се сменят с тръпчивия мирис на сумак, шафран, куркума и канела. Кроасаните и мъфините неусетно се превръщат в кюнефе, дюнери и фалафели. София от векове е кръстовище…

Един обикновен бял мъж и баналността на злото

Откакто се случи трагедията в Нова Зеландия не спирам да търся информация и постоянно попадам на различни мнения и коментари, чиито автори изразяват искрено учудване, че един неевропеец извършва чудовищно престъпление от името и в името на Европа. Аз не съм съвсем съгласна, че Брендън Тарант не е европеец. По рождение, разбира се, не е….

За бежанците и добрата кухня

Днес обядвах в ебаси якия турски ресторант на „Цар Симеон“, „Авразия“ се казва. Малък и бая изкъртеничък, обаче мега вкусно. Хапвах си сочния телешки дюнер и си мислех как Антъни Бурдейн, ако беше жив и беше дошъл в София, щеше да се завре точно по тия ъндърграунд заведения из неугледните улички около джамията. Щеше да…

Обратно в ХХ-ти век

Докато християните в Европа и по света празнуват Великден, мюсюлманите в Турция си избраха да имат султан… отново! Турция избра да се върне в 20-ти век. Честно казано, като гледам какво става, останалият свят също избира да се върне в 20-ти век. Което ме подсеща за един цитат на Кърт Вонегът: “Dear future generations: Please…