Черен петък за книги

В събота минах през Панаира на книгата в НДК. Прекарах там около 30 мин. Дори за това кратко време успя да ме налегне потнолепкава клаустрофобия. Още с влизането имах чувството, че съм попаднала насред превъзбуден пчелен кошер, който в момента коронясва новата пчела-майка. Трескава блъсканица и пълно отсъствие на видима карта за навигация из гъсто разположените щандове. После се оказа, че карта имало, но толкова малка и на толкова тъпо място, че просто нямаше начин човек да я забележи сред хиперактивната тълпа абстинентни читатели.
Стана ми ясно, че спокойното общуване с книгите е кауза пердута, затова директно се насочих към щандовете, които си бях набелязала. Проверих къде са позиционирани във Фейсбук страниците на издателствата и така си спестих поне част от изнервящото лутане и размяна на грипни щамове с хората наоколо. А щеше да е страхотно на всеки етаж да има карта с информация.
Купих новата книга на Деян Енев и даже си взех автограф. На щанда на Рива беше относително спокойно, така че успях да разменя няколко думи с него. На съседния Максим Бехар, облечен като папагал Ара, раздаваше автографи пред шумна тълпа почитатели.
Преживяването на панаира на книгата беше като посещение в мол по време на черен петък. Само дето, вместо с нови парцалки, хората се разхождаха с нови книги. Което е достатъчна утеха. Книгите са жилави копеленца и оцеляват напук на всичко. Също както и читателите.
P.S. За малко да забравя колелото на късмета, удобно разположено във фоайето на влизане. Въртиш и може да спечелиш книга.
Ами така де, един истински панаир няма как да мине без колело на късмета. Само се чудя защо нямаше щанд на Националната лотария. Че то и онова са книги, само че за търкане, не за четене.