За вредата от митИнг-концерта на Слави

Живея на ул.Николай В.Гогол – пряка на „Цар Иван Асен ІІ“. Отивам до близкото магазинче да си купя минерална вода и ядки:
1. Препятствие номер 1 ме посреща още на излизане от входа на кооперацията – върволица от облечени в евтини пуловери хора с найлонови трибагреници в ръка ми препречва пътя.
2. Препятствие номер 2 – полицейски кордон на ъгъла на „Гогол“ и „Иван Асен“ е запречил излизането от улицата. Едно от ченгетата ме предупреждава: излезеш ли сега, няма връщане.
Отговарям му: аз живея тук, само отивам до магазина и се прибирам. Той не ми вярва, иска ми лична карта. Не я нося в себе си, защото не предполагам, че ще ми трябва документ за самоличност, отивайки до близката квартална бакалия. Ченгето все пак ме пуска да мина, но ме предупреждава да се прибирам бързо и да не излизам повече.
3. Препятствие номер три – в магазинчето има дълга опашка от същите хора с евтини пуловери, които грабят патрончета евтино българско уиски и ракия и големи пакети със слънчогледови семки.
4. Препятствие номер четири – на връщане към къщи полицаите ме спират и не ми позволяват да се прибера. Не можело да минавам по „Гогол“. Търся с поглед ченгето, с което говорих малко преди това. Откривам го, той ме познава и ме придружава до входа. Едва си пробиваме път сред плътната прииждаща маса от хора с евтини пуловери, отпиващи евтино БГ уиски.
Малко семки, евтино уиски и безплатна чалга – за това прииждат безименните маси с евтините пуловери. Евтин национализъм с мирис на пържен лук …
27 години след демократичните протести, които изпълниха Орлов мост и Цариградско шосе с море от екзалтирани хора, празнуващи края на мракобесния комунистически режим, днес само безплатният митИнг-концерт на Слави може да напълни същото място. Какво празнуват тези хора, обаче?
Отговорът е прост – не празнуват нищо, дошли са на евтина политическа промоция така, както пазаруват на промоция евтино кисело мляко и сирене в големите хранителни вериги.
Евтината храна е вредна, но още по-вредна е евтината халтура, защото пречи на мисленето.

Advertisements

‪#‎кошмаривтаксито2‬

Петък ранен следобед – аз и двама колеги пътуваме с такси по отговорни креативни задачи. Бакшишът, който ни вози е на около 60, с изсечени черти на бивш римски гладиатор и суров поглед ала Кърк Дъглас в „Спартак“.
По радиото звучи … „Шоуто на Слави“.
Тъпите шеги в комбинация с неприятния тембър на Дългуча се забиват в главата ми като кабърчета в чисто нова италианска кожена гарнитура.
Зяпам разсеяно през прозореца и се чувствам като в машина на времето. Същият плевенски селяк пуска същите плоски шеги със същия скърцащ тембър като преди 15-20 г. Само дето повечето таксита тогава бяха Лада Самара и Москвич Алеко, а сега са Хюндай Соната и Шкода Октавиа.
Пътувам в жълтата машина на времето и си мисля: защо се получава така, че само моделът на машината се променя, а просташкото й съдържание си остава същото?
Слави и свитата му от посредствени шутове били предложили, моля ви се, референдум и събирали, моля ви се, подписи!?!#@
Аз тогава започвам да събирам подписи за контрареферендум: За или Против „Шоуто на Слави“.
Давам си сметка, че каузата е обречена, но това по някакъв трагикомичен начин ме кара да се чувствам горда!

#кошмаривтаксито

Пътувам днес с такси към офиса – бакшишът гледа на таблета си „Шоуто на Слави“ по бТВ-ту. Точим се бавно в задръстване по „Св.Наум“, а тъпото предаване с неприятния плевенски дългуч сякаш никога няма да свърши. Но о, щастие, о, радост, о, небивал късмет – гадното шоу приключва малко преди да свием по „Витошка“. Бакшишът намусено въздъхва … и пуска музика от кас’тфона си. Познайте какво осквернява нежните ми франкофонски уши, разглезени с джаз, суинг и дръм енд бас? „Няма не искам, няма недей, щом те желая ставам злодей“ … Почувствах се като шеф Манчев в „Кошмари в кухнята“, открил едновременно косъм в супата и хлебарка в салатата си. А най-лошото е, че на слизане от таксито усетих, че си тананикам наум пошлата песничка. Битието верно определя съзнанието – няма не искам, няма недей!