Така преминава световната Слави

Някои хора, гледам, отсега започнаха да скърбят за Шоуто на Слави. Още ненапуснал ефира, гологлавият вече предизвика дигитална мирова скръб и болезнени емоционални конвулсии в социалните мрежи.
Аз пък се радвам всеки път, когато публичното пространство се освободи от поредната халтура и псевдотрибуна на евтини антисистемни политически послания.
Една Сашка Васева по-малко, един Андрей Слабаков по-малко. Накратко – един простак по-малко. Друг е въпросът къде ще цъфне въпросният платен медиен рупор. Ще инициира поредният национален референдум (ли) или ще тръгне на турне в подкрепа на менте патриотизма и повишаването на раждаемостта на етнически чистите (пра)българи?!
Ако нищо не се появи в ефира на бТВ на мястото на Слави – добре. Ако вместо него пуснат поредния турски сериал – още по-добре. Една турска сапунка ще нанесе много по-малко вреди на аудиторията, отколкото един български ибрикчия-шоумен.
Нека не се лъжем – Слави отдавна не е коректив, а част от статуквото. Сбогом на ППП-то на българския шоубизнес. Какво е ППП? Платен Популярен Популизъм.

Реклами

‪#‎кошмаривтаксито2‬

Петък ранен следобед – аз и двама колеги пътуваме с такси по отговорни креативни задачи. Бакшишът, който ни вози е на около 60, с изсечени черти на бивш римски гладиатор и суров поглед ала Кърк Дъглас в „Спартак“.
По радиото звучи … „Шоуто на Слави“.
Тъпите шеги в комбинация с неприятния тембър на Дългуча се забиват в главата ми като кабърчета в чисто нова италианска кожена гарнитура.
Зяпам разсеяно през прозореца и се чувствам като в машина на времето. Същият плевенски селяк пуска същите плоски шеги със същия скърцащ тембър като преди 15-20 г. Само дето повечето таксита тогава бяха Лада Самара и Москвич Алеко, а сега са Хюндай Соната и Шкода Октавиа.
Пътувам в жълтата машина на времето и си мисля: защо се получава така, че само моделът на машината се променя, а просташкото й съдържание си остава същото?
Слави и свитата му от посредствени шутове били предложили, моля ви се, референдум и събирали, моля ви се, подписи!?!#@
Аз тогава започвам да събирам подписи за контрареферендум: За или Против „Шоуто на Слави“.
Давам си сметка, че каузата е обречена, но това по някакъв трагикомичен начин ме кара да се чувствам горда!

Естрадни „икони“ се правят на маймуни за нЕкой лев

Гледам Кичка Бодурова и Катя и Здравко от дует Ритон как за некой лев се правят на маймуни у ВИП Брадър, как на дърти години се въргалят у блажна боя и тресат увиснали меса по Чиливизора … И си мисля: Е, нема по-голямо дъно от това! Обаче после внезапно се сещам за епохата на соца, от която те са неизменна естрадна и музикалноразвлекателна част и си казвам: Ооо, нееее, тва за тях не е дъното! Кой знае какви срамни неща са правили пред Бай Тошо и пред всякакви други по-дребни соц величия, за да се доберат до мечтаната кариера, до мечтания апартамент, до мечтания концерт в зала 1 на НДК и до мечтаното участие на Златния Орфей. Тъжна работа – би трябвало соц униженията на младини да им купят достойни старини в постсоца, обаче не – постсоцът даже още по-жесток се оказА! И ми идва наум текстът на „Панаири“ – „Панаири, панаири, мои детски най-красиви светове! Спомен пеещ, плачещ, свирещ със безброй незабравими гласове! Панаири – свят отрупан с толкоз хубави, примамливи неща! Ах, да можех да си купя днеска свойто детство, утре – младостта…“
Да, точно за песента на Лили Иванова се сетих – Лили Иванова, която не се маже с блажна боя и не участва в лайф хейта по Чиливизора.
Риспект за Лили, а за останалите бивши тъжни естрадни величия – да си пуснат „Панаири“!