(Не)зависима телевизия с умствена изостаналост и забавено развитие

бТВ с огромно закъснение се сети, че е (не)зависима медиа и спря предаването на Слави Трифонов. Нещо, което трябваше да направи преди повече от година, да не кажа две.
Коментарът ми на тази новина: Ха-ха!
В България всичко се случва с фатално закъснение. Линейките идват бавно, защото са малко, магистралите се строят бавно, защото се краде, а независимите медии се сещат, че са независими със скоростта на албански реотан.
Може би абревиатурата на бТВ идва точно оттам – Бавната Телевизия.
Та бавната телевизия сега се усети, моля ви се, че Слави си градял политическия проект на неин гръб, използвайки ефира й, за да прокламира чутовните си националспасителни тези и патриотарски еякулации.
Досега бТВ се държеше като пропагандната Алфа – партийната телевизия на Атака, днес all of a sudden се сетИ, че е независима национална медиа.
Да не говорим, че със свалянето на предаването на дългия популист вместо да му избодат очи, ще му изпишат вежди.
Което означава само едно – че освен бавни, бТВ са и много тъпи.

Advertisements

За вредата от митИнг-концерта на Слави

Живея на ул.Николай В.Гогол – пряка на „Цар Иван Асен ІІ“. Отивам до близкото магазинче да си купя минерална вода и ядки:
1. Препятствие номер 1 ме посреща още на излизане от входа на кооперацията – върволица от облечени в евтини пуловери хора с найлонови трибагреници в ръка ми препречва пътя.
2. Препятствие номер 2 – полицейски кордон на ъгъла на „Гогол“ и „Иван Асен“ е запречил излизането от улицата. Едно от ченгетата ме предупреждава: излезеш ли сега, няма връщане.
Отговарям му: аз живея тук, само отивам до магазина и се прибирам. Той не ми вярва, иска ми лична карта. Не я нося в себе си, защото не предполагам, че ще ми трябва документ за самоличност, отивайки до близката квартална бакалия. Ченгето все пак ме пуска да мина, но ме предупреждава да се прибирам бързо и да не излизам повече.
3. Препятствие номер три – в магазинчето има дълга опашка от същите хора с евтини пуловери, които грабят патрончета евтино българско уиски и ракия и големи пакети със слънчогледови семки.
4. Препятствие номер четири – на връщане към къщи полицаите ме спират и не ми позволяват да се прибера. Не можело да минавам по „Гогол“. Търся с поглед ченгето, с което говорих малко преди това. Откривам го, той ме познава и ме придружава до входа. Едва си пробиваме път сред плътната прииждаща маса от хора с евтини пуловери, отпиващи евтино БГ уиски.
Малко семки, евтино уиски и безплатна чалга – за това прииждат безименните маси с евтините пуловери. Евтин национализъм с мирис на пържен лук …
27 години след демократичните протести, които изпълниха Орлов мост и Цариградско шосе с море от екзалтирани хора, празнуващи края на мракобесния комунистически режим, днес само безплатният митИнг-концерт на Слави може да напълни същото място. Какво празнуват тези хора, обаче?
Отговорът е прост – не празнуват нищо, дошли са на евтина политическа промоция така, както пазаруват на промоция евтино кисело мляко и сирене в големите хранителни вериги.
Евтината храна е вредна, но още по-вредна е евтината халтура, защото пречи на мисленето.

‪#‎кошмаривтаксито2‬

Петък ранен следобед – аз и двама колеги пътуваме с такси по отговорни креативни задачи. Бакшишът, който ни вози е на около 60, с изсечени черти на бивш римски гладиатор и суров поглед ала Кърк Дъглас в „Спартак“.
По радиото звучи … „Шоуто на Слави“.
Тъпите шеги в комбинация с неприятния тембър на Дългуча се забиват в главата ми като кабърчета в чисто нова италианска кожена гарнитура.
Зяпам разсеяно през прозореца и се чувствам като в машина на времето. Същият плевенски селяк пуска същите плоски шеги със същия скърцащ тембър като преди 15-20 г. Само дето повечето таксита тогава бяха Лада Самара и Москвич Алеко, а сега са Хюндай Соната и Шкода Октавиа.
Пътувам в жълтата машина на времето и си мисля: защо се получава така, че само моделът на машината се променя, а просташкото й съдържание си остава същото?
Слави и свитата му от посредствени шутове били предложили, моля ви се, референдум и събирали, моля ви се, подписи!?!#@
Аз тогава започвам да събирам подписи за контрареферендум: За или Против „Шоуто на Слави“.
Давам си сметка, че каузата е обречена, но това по някакъв трагикомичен начин ме кара да се чувствам горда!

#кошмаривтаксито

Пътувам днес с такси към офиса – бакшишът гледа на таблета си „Шоуто на Слави“ по бТВ-ту. Точим се бавно в задръстване по „Св.Наум“, а тъпото предаване с неприятния плевенски дългуч сякаш никога няма да свърши. Но о, щастие, о, радост, о, небивал късмет – гадното шоу приключва малко преди да свием по „Витошка“. Бакшишът намусено въздъхва … и пуска музика от кас’тфона си. Познайте какво осквернява нежните ми франкофонски уши, разглезени с джаз, суинг и дръм енд бас? „Няма не искам, няма недей, щом те желая ставам злодей“ … Почувствах се като шеф Манчев в „Кошмари в кухнята“, открил едновременно косъм в супата и хлебарка в салатата си. А най-лошото е, че на слизане от таксито усетих, че си тананикам наум пошлата песничка. Битието верно определя съзнанието – няма не искам, няма недей!

За концерта на Слави и други симптоми

Същите, които снощи се драха на концерта на Слави – е те тия същите довечера ако отидат и на Ерос Рамацоти, у мен ще се затвърди мнението за прословутата Българска Биполярна Безпринципност или накратко БББ – при това, забележете, безпринципност напълно искрена и нелицемерна. Същата тази БББ по „блестящ“ начин се проявява през лятото на 1943 г. при смъртта на цар Борис ІІІ. Многохилядното множество скърби неутешимо и напълно искрено. Същото това многохилядно множество само 1 година по-късно възторжено и все така искрено посреща съветските окупатори. По аналогичен начин синдромът БББ се проявява в публичните изказвания и евентуално мислите (доколкото въобще има такива) на ген.сек-а Бойко Борисов – той веднъж славослови времето на Тодор Живков и комунистическия режим като епоха напредничава и прогресивна, друг път клейми люто същия този комунистически строй, който бил убил дядо му на 9-ти септември.
Така че никак няма да се учудя ако феновете на Слави със същата искрена настървеност довечера аплодират Ерос Рамацоти.
Синдромът на Българската Биполярна Безпринципност е проява на онази преклонена глава, която сабя не я сече, а в по-късни времена и на култовото Бай-Тошово: Да се снишим, докато мине перестройката.
Що се отнася до изкуство и култура българинът определено съвместява и примирява наглед несъвместими, взаимноизключващи се проявления – например аз не виждам нищо общо между халтурата на Слави и песните на Ерос Рамацоти. Но аз по същия начин не виждам нищо общо между това да започнеш вечерта си с питие в „Червило“ или „Ялта“, слушайки дръм енд бас, дъбстеп и електронна музика, а след това да продължиш в Син Сити или БИАД, качен на маса, друсайки морно тЕло на фона на някоя видна фолк парцалеса.
Радой Ралин чудесно го е казал човекът: Докога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина?“
Ами, докога? Докато не изкореним пустия синдром на Българската Биполярна Безпринципност. Не може и Слави, и Ерос, не може и Тибетски сърца, и Азис.
Трябва да се направи избор – иначе никога няма да излезем от тоя пуст порочен кръг и хора като Пожарникаря ББ и Слави Трифонов ще бъдат превръщани в национални икони.