Абитуриентски бал: 60 години по-късно

На 24 май 1996 г. беше абитуриентският ми бал.
Точно преди 20 години. Надявам се това лято да се съберем с класа и да го отбележим подобаващо. Все още сме млади, все още можем да пием колкото си искаме, да танцуваме до сутринта и да посрещнем изгрева заедно.
Но дори и да не се съберем, аз вече отпразнувах 20-годишнината. Вчера, в Кюстендил, като немного дискретен страничен наблюдател и полу-участник в една друга годишнина от един друг абитуриентски бал. 60 години от завършването на випуск 1956 г. в Кюстендилската гимназия. Благодаря на Anna Alexandrova за приключението! Ан, ти знаеш, че колекционирам такива моменти. Благодаря ти, че ми подари един. Беше прекрасно.
А сега няколко кратки заключения от бала на 78-годишните абитуриенти:
1. Дори и да не сте били близки със съучениците си, събирайте се когато можете!
С възрастта спомените се променят, както се променят чертите на лицето, стойката, походката и дори гласа.
Събирайки се заедно, взаимно ще си обменяте случки от детството и с изненада ще откривате, че много често спомените ви не съвпадат. Колекционирайте спомените и на другите – когато човек остарее, спомените се превръщат в голямо богатство.
2. Събирайте се със съучениците си, защото един ден те ще останат единствените, които ви помнят като дете!
Ако животът се развива нормално, всички ще остареем, а това означава, че в един момент хората, които ни помнят като деца ще изчезнат. Няма да имаме живи баби и дядовци, родители, лели и вуйчовци, учители и т.н. Съучениците и приятелите (понякога това са едни и същи хора) ще бъдат единствените, които си спомнят как сме изглеждали като деца, какви сме били тогава. Те ще останат едничката ни връзка с детството. Според мен с напредването на възрастта връзката с детството става ужасно важна.
3. Неизбежно ще се запознавате наново с някои от тях!
Колкото повече минават годините, толкова по-често ще се налага с някои от съучениците да се запознавате (сякаш) за първи път. Едни няма да идват с години, а след това ще се появат толкова променени, че почти никой няма да ги познае. Други ще познаете визуално, но ще откриете, че са страшно различни като хора. С възрастта човек неизбежно се затваря, ограничава контактите си, светът му се свива до елементарни битови ритуали, които отнемат цялата му енергия. Приемете тези „нови“ запознанства със старите съученици като приключение, като бягство от тягостния бит на старостта.
4. Годишнините от завършването подмладяват! Те са бягство в младостта.
В това съм 100% сигурна. Наблюдавах вчера 78-годишните абитуриенти, които отбелязваха респектиращите 60 г. от завършването. Повечето имат 100 болести, пият 300 лекарства, минали са през операции и всякакви медицински интервенции, преживели са смъртта на съпруг/а, брат/сестра, малко приличат на корабокрушенци в началото. Пристъпват с бавна походка към мястото на срещата, някои се подпират на бастун, оглеждат се несигурно, търсят познато лице, оправят нервно дрехите и прическите си. И после в ресторанта след първата ракия, магически се превръщат отново в младежите, които някога са били – стават пак онзи клас, чиято годишнина отбелязват.
5. Събирайте се с класа си, докато не остане нито един жив съученик. А когато това се случи, събирайте се отново там горе, където живеят всички съученици и всички класове.
Честита годишнина от завършването, абитуриенти!

Advertisements

‪#‎кошмаривтаксито2‬

Петък ранен следобед – аз и двама колеги пътуваме с такси по отговорни креативни задачи. Бакшишът, който ни вози е на около 60, с изсечени черти на бивш римски гладиатор и суров поглед ала Кърк Дъглас в „Спартак“.
По радиото звучи … „Шоуто на Слави“.
Тъпите шеги в комбинация с неприятния тембър на Дългуча се забиват в главата ми като кабърчета в чисто нова италианска кожена гарнитура.
Зяпам разсеяно през прозореца и се чувствам като в машина на времето. Същият плевенски селяк пуска същите плоски шеги със същия скърцащ тембър като преди 15-20 г. Само дето повечето таксита тогава бяха Лада Самара и Москвич Алеко, а сега са Хюндай Соната и Шкода Октавиа.
Пътувам в жълтата машина на времето и си мисля: защо се получава така, че само моделът на машината се променя, а просташкото й съдържание си остава същото?
Слави и свитата му от посредствени шутове били предложили, моля ви се, референдум и събирали, моля ви се, подписи!?!#@
Аз тогава започвам да събирам подписи за контрареферендум: За или Против „Шоуто на Слави“.
Давам си сметка, че каузата е обречена, но това по някакъв трагикомичен начин ме кара да се чувствам горда!

#кошмаривтаксито

Пътувам днес с такси към офиса – бакшишът гледа на таблета си „Шоуто на Слави“ по бТВ-ту. Точим се бавно в задръстване по „Св.Наум“, а тъпото предаване с неприятния плевенски дългуч сякаш никога няма да свърши. Но о, щастие, о, радост, о, небивал късмет – гадното шоу приключва малко преди да свием по „Витошка“. Бакшишът намусено въздъхва … и пуска музика от кас’тфона си. Познайте какво осквернява нежните ми франкофонски уши, разглезени с джаз, суинг и дръм енд бас? „Няма не искам, няма недей, щом те желая ставам злодей“ … Почувствах се като шеф Манчев в „Кошмари в кухнята“, открил едновременно косъм в супата и хлебарка в салатата си. А най-лошото е, че на слизане от таксито усетих, че си тананикам наум пошлата песничка. Битието верно определя съзнанието – няма не искам, няма недей!

‪#‎Избори2015‬

Пред избирателната секция имаше опашка от около 30 души. Почти 40 мин. чаках да гласувам. Стоях и неволно подслушвах разговори – 60 год.мъж към събеседничката си: Ооо, да, Мими и Иван са в Дания. Вече 8 г. ще станат – много са добре.
Събеседничката му, също на около 60-65 г.: Той и нашият Жорко замина за Германия преди 4 мес. – дано да му тръгнат нещата и да не се върне.
Малко по-късно 30-35 г. жена зад мен говори по телефона: Оф, моля ти се, така ме боли глава, снощи беше прощалното на Тони – заминава за Щатите да бачка.

Стоях, слушах и си мислех: Ей тва е истинската избирателна активност – хората си тръгват! По-автентичен и неподкупен вот от това няма!
Та в тази връзка: Купуването и продаването на гласове НАИСТИНА е престъпление!
Най-малкото защото е лоша дългосрочна инвестиция.

„Тодор Славков е кандидат за общински съветник“???!#@&!!!

Попаднах на това и веднага реших, че е поредният кодош на nenovinite.com. Тц, не – истина било, моля ви се! Моментално застинах в поза „Писъкът“ на Мунк!
Между другото Лора Крумова го пита онзи ден в студиото на Нова как да се обръщат към него и той отговори: С другарю Славков, разбира се!
Born and raised, дет се вика 😉
Внукът на дядо си и син на майка си и баща си, ХЛЪЦ – щял, моля ви се, да се, ОПАА, ОРИГНАХ СЕ, кандидатира за общински съветник, възраждайки от пепелта (или по-скоро от пепелника) партията на покойния си баща. Пак повтарям – внукът на дядо си и син на баща си – двама комунистически сатрапи, както би казал моят собствен дядо, осъден от Народната власт и лежал близо 7 години в концлагер.
Нека направим кратък исторически преглед на малък-Тошковата биография:
Дядо му е Тодор Живков, по-известен като Бай Тошо или Първия – на когото ДС подарява за рождения ден убийството на Георги Марков с чадър в далечен Лондон. Такъв подарък и на Ханибал Лектър не би му хрумнало да си поиска!
Баща му е Иван Славков – по прякор Батето, който цял живот си развява патката из БНТ, БФС, БОК, МОК и т.н. и когото изобличиха в отявлени корупционни схеми. Само още един дребен хайлайт от иначе богатата му и многопластова биография – същият хвана за циците Аня Пенчева, дето се вика в ефир, пак той роди сума ти и пиянски крилати фрази и ако по онова време имаше Биг Брадър, със сигурност щеше всеки път безапелационно да го печели. Като се замисля точно това е правил цял живот – живял е в къщата на Бай Тошо, соц Биг Брадъра на държавата – ял, пил, барал цици, вадил патка, вадил лафове и горе-долу с това се изчерпва жизненият му път.
Съвсем логично накрая идва ред и на потомъка на тези комунистически титани – победителят в Биг Брадър 2014 Тодор Славков, чиято професионална кариера се изчерпва с участието му в споменатото риалити. Същият Тошко си извади мъртвопиян патката, докато народонаселението захласнато му се възхищаваше по Чиливизора. Между другото ваденето на патка му е хоби (бащичко), защото в далечната 89-та г. , още като юноша бУеден го съдиха за изнасилване и разбира се, беше оправдан. БГ правосъдието не смее да вади патка на такива като него – вместо това се оставя да го обарват по циците като Аня Пенчева.
Съвсем накрая и като интересен щрих ще спомена, че партията на покойния Иван Славков, която малък Тошко възражда, се казва „Напред, България“. Ами, да – винаги с чашката напред, винаги с патката напред!
Знам, че е демокрация, знам, че всеки има право да основе партия, да се кандидатира и общо взето да прави каквото си иска, стига да е в рамките на закона. Всички тези неща са ми много добре известни. Само, че има и морал – или поне така съм чувала и чела. Не може, тоест може, но не бива, потомците на диктатори да се натискат да управляват държавата. Че защо не сме чули потомци на Химлер, Гьоринг, Гьобелс и Хитлер да се явяват на избори в Германия?
Партия „Напред, България“, моля ви се! Напред към какво, другарю малък Тошко? Напред към онова комунистическо Назад, за което така свидно милеете! Кръстете си партията „Напред назад, България!“ Това й е името!

Естрадни „икони“ се правят на маймуни за нЕкой лев

Гледам Кичка Бодурова и Катя и Здравко от дует Ритон как за некой лев се правят на маймуни у ВИП Брадър, как на дърти години се въргалят у блажна боя и тресат увиснали меса по Чиливизора … И си мисля: Е, нема по-голямо дъно от това! Обаче после внезапно се сещам за епохата на соца, от която те са неизменна естрадна и музикалноразвлекателна част и си казвам: Ооо, нееее, тва за тях не е дъното! Кой знае какви срамни неща са правили пред Бай Тошо и пред всякакви други по-дребни соц величия, за да се доберат до мечтаната кариера, до мечтания апартамент, до мечтания концерт в зала 1 на НДК и до мечтаното участие на Златния Орфей. Тъжна работа – би трябвало соц униженията на младини да им купят достойни старини в постсоца, обаче не – постсоцът даже още по-жесток се оказА! И ми идва наум текстът на „Панаири“ – „Панаири, панаири, мои детски най-красиви светове! Спомен пеещ, плачещ, свирещ със безброй незабравими гласове! Панаири – свят отрупан с толкоз хубави, примамливи неща! Ах, да можех да си купя днеска свойто детство, утре – младостта…“
Да, точно за песента на Лили Иванова се сетих – Лили Иванова, която не се маже с блажна боя и не участва в лайф хейта по Чиливизора.
Риспект за Лили, а за останалите бивши тъжни естрадни величия – да си пуснат „Панаири“!

За концерта на Слави и други симптоми

Същите, които снощи се драха на концерта на Слави – е те тия същите довечера ако отидат и на Ерос Рамацоти, у мен ще се затвърди мнението за прословутата Българска Биполярна Безпринципност или накратко БББ – при това, забележете, безпринципност напълно искрена и нелицемерна. Същата тази БББ по „блестящ“ начин се проявява през лятото на 1943 г. при смъртта на цар Борис ІІІ. Многохилядното множество скърби неутешимо и напълно искрено. Същото това многохилядно множество само 1 година по-късно възторжено и все така искрено посреща съветските окупатори. По аналогичен начин синдромът БББ се проявява в публичните изказвания и евентуално мислите (доколкото въобще има такива) на ген.сек-а Бойко Борисов – той веднъж славослови времето на Тодор Живков и комунистическия режим като епоха напредничава и прогресивна, друг път клейми люто същия този комунистически строй, който бил убил дядо му на 9-ти септември.
Така че никак няма да се учудя ако феновете на Слави със същата искрена настървеност довечера аплодират Ерос Рамацоти.
Синдромът на Българската Биполярна Безпринципност е проява на онази преклонена глава, която сабя не я сече, а в по-късни времена и на култовото Бай-Тошово: Да се снишим, докато мине перестройката.
Що се отнася до изкуство и култура българинът определено съвместява и примирява наглед несъвместими, взаимноизключващи се проявления – например аз не виждам нищо общо между халтурата на Слави и песните на Ерос Рамацоти. Но аз по същия начин не виждам нищо общо между това да започнеш вечерта си с питие в „Червило“ или „Ялта“, слушайки дръм енд бас, дъбстеп и електронна музика, а след това да продължиш в Син Сити или БИАД, качен на маса, друсайки морно тЕло на фона на някоя видна фолк парцалеса.
Радой Ралин чудесно го е казал човекът: Докога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина?“
Ами, докога? Докато не изкореним пустия синдром на Българската Биполярна Безпринципност. Не може и Слави, и Ерос, не може и Тибетски сърца, и Азис.
Трябва да се направи избор – иначе никога няма да излезем от тоя пуст порочен кръг и хора като Пожарникаря ББ и Слави Трифонов ще бъдат превръщани в национални икони.