Ти знаеш ли #КОЙ съм аз?

Днес гледах по Нова как президентът връчва мандат за съставяне на правителство на ББ в качеството му на лидер на партията, спечелила най-много гласове на последните парламентарни избори.
Гледах недодялания Буратино Радев, който прилича на дървена фигурка, излязла изпод ръцете на некадърен дърводелец с артрит …
Гледах и шкембестия ББ с осанка на евтин шперплатов гардероб от мебели Виденов и се сетих за следната крилата фраза, останала ни в наследство от незабравимия соц:
„Ти знаеш ли кой съм аз?“

„Ти знаеш ли кой съм аз“ е оксиморон. Обикновено употребяващият фразата има предвид не кой е той собствено, а кои са други хора, с които той самият е роднина, приятел, баджанак, съпартиец, съратник или най-малкото са обирали заедно мандри като партизани.
„Ти знаеш ли кой съм аз“ трябва да се тълкува като „Ти знаеш ли кого познавам“, защото във всяка тоталитарна, а следователно и комунистическа държава никога и при никакви обстоятелства не е важно кой си ти, важно е кого познаваш, кои са ти роднини, с кой си пиеш питието и си споделяш постелята.
Човекът сам по себе си никога не е важен, неговите собствени способности, качества, таланти и интелект нямат (почти) никакво значение. Значение има от какво семейство произхожда. И ако е от неправилното – го командироват директно в Белене. Ако ли пък е от правилното – съдбата му неминуемо се свързва с партийни привилегии, разточителни банкети и главоломна номенклатурна кариера.
Та, да се върна на темата – как гледах дървения Радев и тантурестия ББ. Гледах ги и четях в очите им именно тази култова реплика:
– Ти знаеш ли кой съм аз?
Дебеловратите собственици на луксозни автомобили с тъмни стъкла я обичат, тя е част от ежедневното им вокабюлъри. Използват я, когато ги спират КАТ-аджии, изричат я, когато им бавят поръчката в ресторант или дискотЯка, изсъскват я през зъби, когато засукана мома отклони поканата им за орална любов или брак (което обикновено е едно и също).
ББ е дебеловрат собственик на луксозен автомобил с тъмни стъкла. Радев е дървена кукла на конци с мозък, колкото руски транзистор Сокол и елегантност на съветска Жигула.

Или с други думи „Ти знаеш ли кой съм аз“ връчи мандат на друг „Ти знаеш ли кой съм аз“.

Advertisements

По въпроса за присъствието и отсъствието

Вече втора седмица чета, слушам и гледам всякакви медийни словоблудства и лингвистични изнасилвания в стил „Време разделно“ по темата  за „Османското присъствие“, та взех да се пипам, пардон – да се питам:
Добре де, а на ДПС пипалата из всички видове власти и институции как е по-правилно да ги наречем? Присъствие, съжителство, робство или иго? И османско ли е или турско, или си е направо руско? За един преател пипам, така де – питам.
И още: щом нечие присъствие е толкова, да кажем, натрапчиво, това не е ли знак, че някой друг или нещо друго също тъй натрапчиво отсъства? И това отсъствие вече не е нито османско, нито турско, нито руско – то си е чисто българско. Прословутото българско отсъствие, което направо си проси за нечие друго присъствие.
Пустите османци пет века присъстваха, а ние (с малки изключения) къде бяхме?
Пустите Московци, а.к.а. комунистите и те 45 г. присъстваха, а ние отново (с малки изключения) къде бяхме?
Сега тия с пипалата и те, колко години стана вече, присъстват, а ние кво – пак ни няма.
Ей на това му викам аз НЕИЗВИНЕНО ОТСЪСТВИЕ!
Българската история е като ученически бележник – пълна с неизвинени отсъствия.
Докато не изкореним мръсния си навик да отсъстваме, нямаме право да се оплакваме, че някой друг присъства.
Природата не търпи празни пространства. Когато някой постоянно го няма, идва друг да заеме мястото му. И тогава става като в онази приказка за трите мечки, които излязли да се разходят в гората и като се върнали, видели, че някой им е ял от овесената каша, сядал им е на столчетата и им е лягал в леглата.
И най-малкото мече казало: Някой е лягал в леглото ми и още лежи!
Ами ще лежи я, ти като се мотаеш из гората?
Докато отсъстваме и ние като трите мечки от собствената си държава, винаги някой ще дойде да ни изяде овесената каша, да ни седне на стола, да ни легне в леглото и още да лежи. И не само да лежи, ами и да ни заповядва: Лижи!
И тогава вече присъствието му директно си се превръща в робство.