Естрадни „икони“ се правят на маймуни за нЕкой лев

Гледам Кичка Бодурова и Катя и Здравко от дует Ритон как за некой лев се правят на маймуни у ВИП Брадър, как на дърти години се въргалят у блажна боя и тресат увиснали меса по Чиливизора … И си мисля: Е, нема по-голямо дъно от това! Обаче после внезапно се сещам за епохата на соца, от която те са неизменна естрадна и музикалноразвлекателна част и си казвам: Ооо, нееее, тва за тях не е дъното! Кой знае какви срамни неща са правили пред Бай Тошо и пред всякакви други по-дребни соц величия, за да се доберат до мечтаната кариера, до мечтания апартамент, до мечтания концерт в зала 1 на НДК и до мечтаното участие на Златния Орфей. Тъжна работа – би трябвало соц униженията на младини да им купят достойни старини в постсоца, обаче не – постсоцът даже още по-жесток се оказА! И ми идва наум текстът на „Панаири“ – „Панаири, панаири, мои детски най-красиви светове! Спомен пеещ, плачещ, свирещ със безброй незабравими гласове! Панаири – свят отрупан с толкоз хубави, примамливи неща! Ах, да можех да си купя днеска свойто детство, утре – младостта…“
Да, точно за песента на Лили Иванова се сетих – Лили Иванова, която не се маже с блажна боя и не участва в лайф хейта по Чиливизора.
Риспект за Лили, а за останалите бивши тъжни естрадни величия – да си пуснат „Панаири“!

Advertisements

За концерта на Слави и други симптоми

Същите, които снощи се драха на концерта на Слави – е те тия същите довечера ако отидат и на Ерос Рамацоти, у мен ще се затвърди мнението за прословутата Българска Биполярна Безпринципност или накратко БББ – при това, забележете, безпринципност напълно искрена и нелицемерна. Същата тази БББ по „блестящ“ начин се проявява през лятото на 1943 г. при смъртта на цар Борис ІІІ. Многохилядното множество скърби неутешимо и напълно искрено. Същото това многохилядно множество само 1 година по-късно възторжено и все така искрено посреща съветските окупатори. По аналогичен начин синдромът БББ се проявява в публичните изказвания и евентуално мислите (доколкото въобще има такива) на ген.сек-а Бойко Борисов – той веднъж славослови времето на Тодор Живков и комунистическия режим като епоха напредничава и прогресивна, друг път клейми люто същия този комунистически строй, който бил убил дядо му на 9-ти септември.
Така че никак няма да се учудя ако феновете на Слави със същата искрена настървеност довечера аплодират Ерос Рамацоти.
Синдромът на Българската Биполярна Безпринципност е проява на онази преклонена глава, която сабя не я сече, а в по-късни времена и на култовото Бай-Тошово: Да се снишим, докато мине перестройката.
Що се отнася до изкуство и култура българинът определено съвместява и примирява наглед несъвместими, взаимноизключващи се проявления – например аз не виждам нищо общо между халтурата на Слави и песните на Ерос Рамацоти. Но аз по същия начин не виждам нищо общо между това да започнеш вечерта си с питие в „Червило“ или „Ялта“, слушайки дръм енд бас, дъбстеп и електронна музика, а след това да продължиш в Син Сити или БИАД, качен на маса, друсайки морно тЕло на фона на някоя видна фолк парцалеса.
Радой Ралин чудесно го е казал човекът: Докога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина?“
Ами, докога? Докато не изкореним пустия синдром на Българската Биполярна Безпринципност. Не може и Слави, и Ерос, не може и Тибетски сърца, и Азис.
Трябва да се направи избор – иначе никога няма да излезем от тоя пуст порочен кръг и хора като Пожарникаря ББ и Слави Трифонов ще бъдат превръщани в национални икони.