#кошмаривтаксито

Пътувам днес с такси към офиса – бакшишът гледа на таблета си „Шоуто на Слави“ по бТВ-ту. Точим се бавно в задръстване по „Св.Наум“, а тъпото предаване с неприятния плевенски дългуч сякаш никога няма да свърши. Но о, щастие, о, радост, о, небивал късмет – гадното шоу приключва малко преди да свием по „Витошка“. Бакшишът намусено въздъхва … и пуска музика от кас’тфона си. Познайте какво осквернява нежните ми франкофонски уши, разглезени с джаз, суинг и дръм енд бас? „Няма не искам, няма недей, щом те желая ставам злодей“ … Почувствах се като шеф Манчев в „Кошмари в кухнята“, открил едновременно косъм в супата и хлебарка в салатата си. А най-лошото е, че на слизане от таксито усетих, че си тананикам наум пошлата песничка. Битието верно определя съзнанието – няма не искам, няма недей!

Advertisements