Китайски козунаци

След като цял ден хейтя къде що видя козунак или боядисано яйце във фийда, ще взема да се реванширам на потърпевшите с една смешна история…
Пазарувам си аз след работа в Billa зад Физическия факултет. С едната ръка бутам наполовина пълната количка, с другата си ровичкам в телефона. Нищо необичайно дотук. Около мен тълпи от запъхтяни граждани тъпчат козунаци и кори с яйца в количките си, оглеждат се за агнешки котлети на щанда за месо и нервно навикват децата си. Съвсем нормална шопинг ситуация като за навечерието на Великден.
По едно време някой ме бута по рамото. Обръщам се. Нелепо ухилен китаец започва да жестикулира насреща ми като маймуна. В едната си ръка държи душ гел на Палмолив или на Нивеа – не помня точно. С другата ръка усилено се чеше по главата и мяучи нещо на китайски. Питам го:
– Do you speak English?
– No English – вика ми той и продължава да навира душ гела в лицето ми. Продължава и усилено да си рови в косата.
Водя го до сектора за козметика. Кима ми енергично и утвърдително. Един вид окуражава ме. Чак в този момент забелязвам, че зад нас вървят още китайци, цяло стадо са – поне 7-8 души. И те кимат и те нещо мяучат на техния си език. Разминаваме се с хората с козунаци и яйца, някои от тях се обръщат и ни гледат учудено.
Та докъде бях стигнала? А, да – в сектора за козметика сме. Грабвам душ гела от ръцете му и го поставям при другите душ гелове. Намирам шампоаните. Взимам един напосоки и му го подавам. Казвам му силно и отчетливо:
– Shampoo – и също започвам с едната ръка да си ровя в косата.
Китаецът кима още по-енергично, хили се, мяучи нещо, щастлив е. Взима шампоана и го показва на другите китайци. Всички кимат, всички са щастливи, всички мяучат: Sham-poo, sham-poо!
От техните уста звучи като традиционно китайско национално ястие – нещо с пържен ориз и сладко кисел-сос.
Тъкмо си отдъхвам и решавам, че съм осигурила следващото къпане на тази мила китайска диаспора, когато моят китаец пак започва превъзбудено да ме дърпа и да сочи нещо.
Гледам аз – сочи към телефона ми, който през цялото време държа в ръка. На дисплея му отворен вайбър-а ми, а на него снимка на кученце. Сестра ми си взеха кученце, малко пясъчно лабрадорче и тя ми изпрати няколко снимки. Гледах си ги докато се шлаех из магазина и китаецът явно това е видял – кученцето на снимката. Сочи към снимката, хили се и вика:
– Ауу, ауу.
Въздъхнах, кимнах с разбиране и го упътих и към щанда за месо.
На излизане от магазина си помислих: баси и необичайния и някак неортодоксален експириънс точно на Велики четвъртък.
После веднага си помислих друго:
Кво му пука на китаеца за Велики четвъртък като си има Великата китайска стена, като дори не е християнин, като в Китай дори не е 2017-та, а 4715-та, като в Китай дори не ядат козунаци, а набиват пържени пилета, патици и кучета.
Между другото сестра ми все още не са измислили име на кученцето. Чудя се дали да не им предложа да го кръстят Beijing или пък Sham-poo.
Между другото по китайския календар 2017-та май беше годината на маймуната. На маймуни ни направиха, ей. Не, не китайците – по принцип.

Advertisements

Китайски квартал

През 2060г. целият свят ще слуша китайска народна музика, защото Китай ще управлява света . От Ботунец та чак до Владивосток хората ще гледат и слушат само ВКЧТВ /Великата Китайска Частна Телевизия/ с нейната култова музикална класация Бей Джинг Сонг. Китайска спортна гимнастика, китайски поп фолк и китайска кухня ще са единствените задължителни свободно избираеми дисциплини, които учениците от началните класове ще имат право да изучават в свободното си време. Има още