Пост относно постфактум посттравматичния стрес

Чета днес за посттравматичните стресове, дето разни бармани били изживявали, щото Кевин Спейси, разбираш ли, ги бил хванал, моля ви се, за чатала преди … ъъъъ, преди 13-14 години някъде. Еба ти отложеното признание за посттравматичен стрес, еба ти барманите, еба ти чаталите!
Като са ви толкоз скъпи чаталите, що чакахте толкова време преди да си отворите устите? Прекалено много се нароиха напоследък такива и все сексуално абюзнати, че спокойно могат да си отворят клуб. Пардон, те вече си имат клуб – Холивуд се казва.
Та покрай тия тежки бармански и сервитьорски PTSD-та, взех да се замислям дали и аз собствено, разбираш ли, не страдам от подобен посттравматичен стрес следствие на упражнен сексуален тормоз върху личността ми в далечното и вече замъглено от пелената на забравата минало. И бингооо! И бууум! И прааас! Сетих се! Аз страдам от тежко посттравматично стресово разстройство, причинено ми от цяла кохорта недорасли момчетии на възраст между 7 и 14 години. Тия същите невръстни харви-уайнстийновци (чиито имена не си струва да споменавам по простата причина, че никой от тях не се казва Кевин Спейси или Дъстин Хофман или Харви Уайнстийн впрочем), та тия същите упражняваха системен сексуален тормоз върху мен и моите клети съученички години наред. Вдигаха ни полите, дърпаха ни опашките, слагаха тайно огледалца, с които да ни гледат гащичките, а на ония от нас, които за лош късмет вече имаха и цици, директно ги хващаха за циците. Имаше си дори термин за това – цомбене на женки му викаха. Мен много-много не ме цомбеха, щото вторичните ми полови белези бяха доста скромни чак до 6-7 клас. Пък и аз се научих още на невръстна възраст да парирам сексуалните попълзновения на момчетата по следния начин – чрез брутално отнемане на удоволствието им от тормоза.
Наблюдавайки врещящите си и ужасени съученички, които изпадаха в истерия всеки път щом момчетата ги заклещеха с цел да им вдигнат полите, аз стигнах до следния извод. Дай им каквото искат и по този начин им отнеми най-големия кеф – да видят унижението ти. Та ето каква беше моята печеливша антихарасмънт стратегия – още щом видех някой коварно ухилен хлапак да се приближава към мен, сама вдигах полата си и му показвах гащичките си. Оставях го добре да ги огледа и да преброи всички цветчета и райенца по тях. Трябваше да видите лицата им – пълен блокаж, error 404, както бихме казали днес. Директно изпадаха в ступор все едно ги бяха изкарали на дъската да решават уравнение с три неизвестни. Гледаха ме като да бях живо олицетворение на тригонометрията. Та така се справях аз със сексуалния тормоз преди хммм, има-няма 25 години, че и отгоре. И до ден днешен не осъзнавах, че всичко това ми е причинило тежък посттравматичен стрес. Заклевам се. Едва като зачетох бълващите отвсякъде истории за отдавна обарвани цици, масажи на петички, агресивно апроучвани чатали и прочие, осъзнах с четвъртвековно закъснение своята посттравматична обремененост.
А сега искам да се обърна към тия мили барманчета, сервитьори, хостеси, моделки, козметички и асистентки, които със закъснение признават за сексуалния тормоз, на който са били подложени. Казвайте си, бе хора, казвайте си навреме, казвайте докато е прясно, казвайте, докато дет се вика чаталът ви е още топъл от ръката на въпросното селебрити. Всичко останало е гнусно лицемерие и престорена посттравматичност. Колкото по-навреме се изобличава подобно поведение, толкова по-рядко ще се случва то. Колкото по-гръмогласно осъждаме насилственото опипване на чатали, толкова по-рядко чаталите ни ще бъдат насилствено опипвани. Дългогодишното премълчаване на подобни факти девалвира тяхната достоверност, девалвира въздействието им. Затова казвайте си навреме, казвайте си веднага! В противен случай чаталът ви си заслужава съдбата. А иначе Харви Уайнстийн, Дъстин Хофман и Кевин Спейси са вършили гнусотии, не казвам, че не са. Но още по-гнусно е, че потърпевшите са си мълчали и то десетки години. Дългогодишното мълчание девалвира закъснялото признание. Това е скромното ми мнение на наскоро осъзнала се жертва на постпостпосттравматичен стрес.

Advertisements

За фонтана Ди Треви, циците и смъртта

11 януари, няма значение коя година. Покойната ми майка е родена на тази дата. Анита Екберг, цицорестата пищна руса мадама от Сладък живот на Фелини почина на тази дата. Добре де, годината е 2015 – майка ми си отиде точно преди година и един месец, а русата шведска сексбомба почина днес.

Между двете събития няма никаква връзка, освен в моето болно съзнание. Това, всъщност, е най-якото в случая – обективна връзка няма, но субективно, в моята си глава, в моя си болен мозък връзката е очевидна и достойна за размишление и описание.

Анита Екберг е родена на 29 септември 1931 г. в Малмьо, Швеция. Баба ми, майката на починалата ми майка, е родена на 1 септември 1931 г. в Провадия, България. Първата става известна, показвайки греховно апетитното си тяло във фонтана Ди Треви, а втората е никому неизвестна счетоводителка от БДЖ със скучно ежедневие и никому неизвестно тяло, родило две деца и никога не видяло фонтана Ди Треви в Рим.

Фонтана Ди Треви, между другото, продължава да същестува и да пилее разточително блестящите си водни пръски, нехаейки за преходни русокоси старлетки като Анита Екберг и скучни, никому неизвестни домакини като Диана Хаджиколева /споменатата ми вече баба по майчина линия/.

Утехата на вечността се крие точно в това – преходните апетитни човешки тела повяхват, остаряват, съсухрят се и умират, а монументалните каменни паметници остават.

Циците са преходни, фонтаните са вечни. Тъжно, но факт.

Скромният ми съвет към всички почитатели на руси едрогърдести мадами, независимо дали са шведки или не, е следният – не се привързвайте прекалено към преходните вторични полови белези на русите човешки същества от женски пол. Не се привързвайте прекалено, защото те са тленни и следователно преходни – ще остареят, ще увиснат, ще се спихнат, спаружат, сбръчкат и нацепят от стрии като стари ябълки, оставени прекалено дълго във фруктиера извън хладилника.

Не се привързвайте към нищо, което може да бъде съхранявано в хладилник.

Храната и хората могат да бъдат съхранявани в хладилник, следователно – моля ви, не се привързвайте към тях. Привързвайте се към фонтани, скали, обелиски, тучни ливади, румолящи реки, бързоструйни водопади, дървета, цветя и облаци. Привързвайте се към природата – тя има смайващото преимущество да се променя бавно. Докато сочните гърди на Анита Екберг увисват, сбръчкват се и спихват под неизбежния натиск на времето и гравитацията, скандинавският пейзаж, в който е родена си остава непроменен и до наши дни. Фонтанът Ди Треви в Рим,  в който тя и Марчело зъзнат през дългия и  студен мартенски снимачен ден си е все същият. Фелини, разбира се, отдавна е изгнил в гроба, заедно с нечистите си помисли за пищните форми на Анита, за едрите й като зрели праскови гърди и закръгления й като прясно изпечена фокача задник.

Затова, повтарям за последен път – привързвайте се към неодушевени предмети. Привързвайте се към фонтана Ди Треви, а не към къпещите се в него русокоси жени с Рубенсови форми. Привързвайте се към Швеция, a не към шведките, влюбвайте се във Вечния град Рим, не в тленните смугли красавици.

Не се влюбвайте в Сладък живот на Фелини, не се влюбвайте в живота изобщо.

Животът е преходен, временен и измамно сладък. Животът е горчив, болезнен и мимолетен като водна пръска върху бялата шия на Анита Екберг. А тя почина днес, на 83 години, бедна като църковна мишка, ограбена от цялото си преходно богатство от пари, бижута и обожатели, изоставена от пищните си гърди, красивите руси коси, сладострастните устни и рубенсови форми. Напусната от Фелини и Мастрояни, брутално зарязана от фонтана Ди Треви и измамно преходния Сладък живот.

Адвокатката й твърди, че до последния момент Анита се надявала да оздравее. Според мен това са пълни глупости. Анита е била бясна на Сладкия живот – къде са ми готините цици, къде са ми стегнатите бедра, къде са ми сексапилните устни? Бастардо, ти ме измами, прецака ме, открадна ми самоличността, шибан коварен Сладък живот!А фонтанът Ди Треви продължава разточително да пръска блестящи водни капчици, нехайно и разгулно, неприлично вечен в своята красота. Фонтатът Ди Треви остава.

„Аз направих Фелини известен, а не той мен“, казва Анита по времето, когато гърдите й все още се подчиняват на законите на гравитацията.

А фонтанът Ди Треви не дава и пет пари.

Сладък?

Живот?

Бастардо!

Кино, блъснато от влак

През далечната 1895 г. на първата прожекция на филма „Пристигането на един влак” на братя Люмиер, публиката панически се разбягала, защото хората се изплашили, че влакът от екрана ще ги блъсне. Това по някакъв странен ироничен начин се превръща в метафора на филмовото изкуство. Киното винаги балансира между реалността и илюзията – то хем пресъздава света, хем измисля нови паралелни светове. Има още

Умора

Сигурно дори собствените й родители не са можели да проумеят красотата й и причината, поради която се е случило да се роди точно в тяхното семейство.
Бедните фермери от Северна Каролина, притиснати от хронична липса на пари и непрестанни харчове по седемте си деца, едва ли са имали време да обърнат внимание на най-малкото от тях, заченато по погрешка и родено навръх коледните празници.
Но когато навършва 18 години, Ава Гарднър вече е толкова красива, че дори и слепците се обръщат след нея. Има още

Славата

Грета Гарбо – една от иконите на Холивуд, е била хомосексуална. Можела е да има всеки мъж, при нейната красота и известност – наистина всеки, но тя е обичала една жена.
Голямата любов на живота й, единствената любов в живота на Великата Гарбо е била жена – никому неизвестна шведка с непроизносимо име. Има още