За концерта на Слави и други симптоми

Същите, които снощи се драха на концерта на Слави – е те тия същите довечера ако отидат и на Ерос Рамацоти, у мен ще се затвърди мнението за прословутата Българска Биполярна Безпринципност или накратко БББ – при това, забележете, безпринципност напълно искрена и нелицемерна. Същата тази БББ по „блестящ“ начин се проявява през лятото на 1943 г. при смъртта на цар Борис ІІІ. Многохилядното множество скърби неутешимо и напълно искрено. Същото това многохилядно множество само 1 година по-късно възторжено и все така искрено посреща съветските окупатори. По аналогичен начин синдромът БББ се проявява в публичните изказвания и евентуално мислите (доколкото въобще има такива) на ген.сек-а Бойко Борисов – той веднъж славослови времето на Тодор Живков и комунистическия режим като епоха напредничава и прогресивна, друг път клейми люто същия този комунистически строй, който бил убил дядо му на 9-ти септември.
Така че никак няма да се учудя ако феновете на Слави със същата искрена настървеност довечера аплодират Ерос Рамацоти.
Синдромът на Българската Биполярна Безпринципност е проява на онази преклонена глава, която сабя не я сече, а в по-късни времена и на култовото Бай-Тошово: Да се снишим, докато мине перестройката.
Що се отнася до изкуство и култура българинът определено съвместява и примирява наглед несъвместими, взаимноизключващи се проявления – например аз не виждам нищо общо между халтурата на Слави и песните на Ерос Рамацоти. Но аз по същия начин не виждам нищо общо между това да започнеш вечерта си с питие в „Червило“ или „Ялта“, слушайки дръм енд бас, дъбстеп и електронна музика, а след това да продължиш в Син Сити или БИАД, качен на маса, друсайки морно тЕло на фона на някоя видна фолк парцалеса.
Радой Ралин чудесно го е казал човекът: Докога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина?“
Ами, докога? Докато не изкореним пустия синдром на Българската Биполярна Безпринципност. Не може и Слави, и Ерос, не може и Тибетски сърца, и Азис.
Трябва да се направи избор – иначе никога няма да излезем от тоя пуст порочен кръг и хора като Пожарникаря ББ и Слави Трифонов ще бъдат превръщани в национални икони.

Advertisements

Антигравитационен коктейл

Смесваме Набоков, Лили Иванова и Пинк Флойд, изчакваме, докато се получи гъста и еднородна смес и сядаме пред белия лист, за да забъркаме един страхотен среднощен коктейл, в който меланхолизмът на Набоков ще се уталожи на дъното на чашата като тежко и сладко кюрасо, газираната, пенеста и огнена Лили прибавя няколко капки шампанско, което искри на повърхността на чашата, а Пинк Флойд приземяват нашия антигравитационен коктейл с едно тънко и обло като пълна Луна резенче лимон. Има още

Кино, блъснато от влак

През далечната 1895 г. на първата прожекция на филма „Пристигането на един влак” на братя Люмиер, публиката панически се разбягала, защото хората се изплашили, че влакът от екрана ще ги блъсне. Това по някакъв странен ироничен начин се превръща в метафора на филмовото изкуство. Киното винаги балансира между реалността и илюзията – то хем пресъздава света, хем измисля нови паралелни светове. Има още