По въпроса за присъствието и отсъствието

Вече втора седмица чета, слушам и гледам всякакви медийни словоблудства и лингвистични изнасилвания в стил „Време разделно“ по темата  за „Османското присъствие“, та взех да се пипам, пардон – да се питам:
Добре де, а на ДПС пипалата из всички видове власти и институции как е по-правилно да ги наречем? Присъствие, съжителство, робство или иго? И османско ли е или турско, или си е направо руско? За един преател пипам, така де – питам.
И още: щом нечие присъствие е толкова, да кажем, натрапчиво, това не е ли знак, че някой друг или нещо друго също тъй натрапчиво отсъства? И това отсъствие вече не е нито османско, нито турско, нито руско – то си е чисто българско. Прословутото българско отсъствие, което направо си проси за нечие друго присъствие.
Пустите османци пет века присъстваха, а ние (с малки изключения) къде бяхме?
Пустите Московци, а.к.а. комунистите и те 45 г. присъстваха, а ние отново (с малки изключения) къде бяхме?
Сега тия с пипалата и те, колко години стана вече, присъстват, а ние кво – пак ни няма.
Ей на това му викам аз НЕИЗВИНЕНО ОТСЪСТВИЕ!
Българската история е като ученически бележник – пълна с неизвинени отсъствия.
Докато не изкореним мръсния си навик да отсъстваме, нямаме право да се оплакваме, че някой друг присъства.
Природата не търпи празни пространства. Когато някой постоянно го няма, идва друг да заеме мястото му. И тогава става като в онази приказка за трите мечки, които излязли да се разходят в гората и като се върнали, видели, че някой им е ял от овесената каша, сядал им е на столчетата и им е лягал в леглата.
И най-малкото мече казало: Някой е лягал в леглото ми и още лежи!
Ами ще лежи я, ти като се мотаеш из гората?
Докато отсъстваме и ние като трите мечки от собствената си държава, винаги някой ще дойде да ни изяде овесената каша, да ни седне на стола, да ни легне в леглото и още да лежи. И не само да лежи, ами и да ни заповядва: Лижи!
И тогава вече присъствието му директно си се превръща в робство.
Advertisements