Другарко Нинова, може ли аз?

Другарко Нинова, може ли аз? Може ли и аз да кажа какво ми отне демокрацията? Моля ви, другарко, изпитайте ме, цял ден бях в библиотеката, много съм чела… Честна пионерска!

–––––––––––––

Е, точно това ми отне гадната, гнусна, упадъчнокапиталистическа демокрация, другарко Нинова. Отне ми задължението да ви наричам другарко. Защото другарко идва от другар, сиреч приятел, близък човек. А по онова време точно тия (вашите), които настояваха и направо си ни задължаваха да им викаме другари, хич не ни бяха приятели, нито близки, нито даже добри познати. Ей тия точно другари направо си ни третираха като врагове. Че как иначе едни другари ще затварят други другари в Белене само заради, да речем, виц срещу другаря Живков? Та затова, другарко Нинова, вие на мен не сте ми никаква другарка. Вие сте другарка на ония другари, от онова време, дето гадната, гнусна демокрация ни го отне, пуста да опустее дано!
И още нещо ми отне демокрацията, мама й империалистическа! Отне ми пионерската връзка и задължението да рецитирам клетвата на пионера: „Аз, Димитровския пионер, тържествено обещавам пред другарите си (ето, пак тия другари значи) и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на комунистическата партия, за победата на комунизма.“
Имаше и още, обаче само това си спомням, (не)честна пионерска. Между другото демокрацията ми отне и задължението да казвам: честна пионерска, да артикулирам с високо вдигната дясна ръка: рапорт даден, рапорт приет… А, да – и да крещя в транс като надрусан партизанин псевдомантрата: Винаги готов, винаги готов, винаги готов!
Нямам търпение демокрацията и на вас да ви отнеме много неща… Всъщност, не, шегувам се, шегичка! И по тоя повод ще завърша с един виц от ония забранените за бай Тошо, които противната демокрация и тях не се посвени да ни отнеме:
Тодор Живков на посещение на село:
– Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните.
– Добре сме – шегувайки се му отговарят те.

Та, шегата настрана – демокрацията ни отне много.

Advertisements

(Мрако)Бесни Страшни Пенсии

В 21-ви век, почти 28 години след началото на Прехода БСП „обновява“ кандидатдепутатските си листи и „реабилитира“ образа си на престъпна комунистическа партия, издигайки Тома Томов за водач на червената листа в Благоевград?!!
Това е все едно да посочим Лили Иванова за модернизатор на съвременната българска поп музика, да изберем Стоянка Мутафова за млада надежда на модерния български театър или пък Любомир Левчев за такъв на новата БГ литература.
74-годишният бивш сътрудник на ДС, казионният псевдодисидентски журналист Тома Томов, който наред с Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Дмитри Иванов и т.н. години наред тенденциозно поддържаше илюзията за съществуване на журналистика в комунистическа България. Докато в действителност в комунистическа България имаше толкова журналистика, колкото Тодор Живков имаше коса.
И това мухлясало лице, моля ви се, е свежият полъх на новото в партията. Тома Томов, чийто баща е бил директор на концлагера Белене и който твърди, че не се срамува, а напротив – гордее се с баща си.
Докато комунистите издигат такива „нови“ лица, докато същите тези лица нагло твърдят, че от нищо не се срамуват и съвестта им е чиста, дотогава аз никога няма да спра да ги ненавиждам и с всички демократични средства ще се опитвам да ги държа извън властта. Доколкото ми позволяват правата ми на гласоподавател и съвестта ми на свободен гражданин. Съвест, каквато тези лица не притежават, защото никога не са били свободни и граждански права, каквито никога не са имали, защото те и техните родители цял живот са се борили да ни ги отнемат!