За фонтана Ди Треви, циците и смъртта

11 януари, няма значение коя година. Покойната ми майка е родена на тази дата. Анита Екберг, цицорестата пищна руса мадама от Сладък живот на Фелини почина на тази дата. Добре де, годината е 2015 – майка ми си отиде точно преди година и един месец, а русата шведска сексбомба почина днес.

Между двете събития няма никаква връзка, освен в моето болно съзнание. Това, всъщност, е най-якото в случая – обективна връзка няма, но субективно, в моята си глава, в моя си болен мозък връзката е очевидна и достойна за размишление и описание.

Анита Екберг е родена на 29 септември 1931 г. в Малмьо, Швеция. Баба ми, майката на починалата ми майка, е родена на 1 септември 1931 г. в Провадия, България. Първата става известна, показвайки греховно апетитното си тяло във фонтана Ди Треви, а втората е никому неизвестна счетоводителка от БДЖ със скучно ежедневие и никому неизвестно тяло, родило две деца и никога не видяло фонтана Ди Треви в Рим.

Фонтана Ди Треви, между другото, продължава да същестува и да пилее разточително блестящите си водни пръски, нехаейки за преходни русокоси старлетки като Анита Екберг и скучни, никому неизвестни домакини като Диана Хаджиколева /споменатата ми вече баба по майчина линия/.

Утехата на вечността се крие точно в това – преходните апетитни човешки тела повяхват, остаряват, съсухрят се и умират, а монументалните каменни паметници остават.

Циците са преходни, фонтаните са вечни. Тъжно, но факт.

Скромният ми съвет към всички почитатели на руси едрогърдести мадами, независимо дали са шведки или не, е следният – не се привързвайте прекалено към преходните вторични полови белези на русите човешки същества от женски пол. Не се привързвайте прекалено, защото те са тленни и следователно преходни – ще остареят, ще увиснат, ще се спихнат, спаружат, сбръчкат и нацепят от стрии като стари ябълки, оставени прекалено дълго във фруктиера извън хладилника.

Не се привързвайте към нищо, което може да бъде съхранявано в хладилник.

Храната и хората могат да бъдат съхранявани в хладилник, следователно – моля ви, не се привързвайте към тях. Привързвайте се към фонтани, скали, обелиски, тучни ливади, румолящи реки, бързоструйни водопади, дървета, цветя и облаци. Привързвайте се към природата – тя има смайващото преимущество да се променя бавно. Докато сочните гърди на Анита Екберг увисват, сбръчкват се и спихват под неизбежния натиск на времето и гравитацията, скандинавският пейзаж, в който е родена си остава непроменен и до наши дни. Фонтанът Ди Треви в Рим,  в който тя и Марчело зъзнат през дългия и  студен мартенски снимачен ден си е все същият. Фелини, разбира се, отдавна е изгнил в гроба, заедно с нечистите си помисли за пищните форми на Анита, за едрите й като зрели праскови гърди и закръгления й като прясно изпечена фокача задник.

Затова, повтарям за последен път – привързвайте се към неодушевени предмети. Привързвайте се към фонтана Ди Треви, а не към къпещите се в него русокоси жени с Рубенсови форми. Привързвайте се към Швеция, a не към шведките, влюбвайте се във Вечния град Рим, не в тленните смугли красавици.

Не се влюбвайте в Сладък живот на Фелини, не се влюбвайте в живота изобщо.

Животът е преходен, временен и измамно сладък. Животът е горчив, болезнен и мимолетен като водна пръска върху бялата шия на Анита Екберг. А тя почина днес, на 83 години, бедна като църковна мишка, ограбена от цялото си преходно богатство от пари, бижута и обожатели, изоставена от пищните си гърди, красивите руси коси, сладострастните устни и рубенсови форми. Напусната от Фелини и Мастрояни, брутално зарязана от фонтана Ди Треви и измамно преходния Сладък живот.

Адвокатката й твърди, че до последния момент Анита се надявала да оздравее. Според мен това са пълни глупости. Анита е била бясна на Сладкия живот – къде са ми готините цици, къде са ми стегнатите бедра, къде са ми сексапилните устни? Бастардо, ти ме измами, прецака ме, открадна ми самоличността, шибан коварен Сладък живот!А фонтанът Ди Треви продължава разточително да пръска блестящи водни капчици, нехайно и разгулно, неприлично вечен в своята красота. Фонтатът Ди Треви остава.

„Аз направих Фелини известен, а не той мен“, казва Анита по времето, когато гърдите й все още се подчиняват на законите на гравитацията.

А фонтанът Ди Треви не дава и пет пари.

Сладък?

Живот?

Бастардо!

Advertisements

Парите

Парите, парите, парите са всичко на този свят . . .
Няма нещо, което да не може да бъде купено с пари. Единственото нещо, едно-едничко е само и то е безсмъртието. Цялото богатство на света – всичките скъпоценности, пари в брой, банкови сметки, апетитни имоти, яхти, произведения на изкуството, акции в печеливши компании, петролни кладенци, петзвездни хотели и умопомрачително луксозни вили на брега на морето с частни плажове не могат да купят това едничко нещо – безсмъртието. Има още