Абитуриентски бал: 60 години по-късно

На 24 май 1996 г. беше абитуриентският ми бал.
Точно преди 20 години. Надявам се това лято да се съберем с класа и да го отбележим подобаващо. Все още сме млади, все още можем да пием колкото си искаме, да танцуваме до сутринта и да посрещнем изгрева заедно.
Но дори и да не се съберем, аз вече отпразнувах 20-годишнината. Вчера, в Кюстендил, като немного дискретен страничен наблюдател и полу-участник в една друга годишнина от един друг абитуриентски бал. 60 години от завършването на випуск 1956 г. в Кюстендилската гимназия. Благодаря на Anna Alexandrova за приключението! Ан, ти знаеш, че колекционирам такива моменти. Благодаря ти, че ми подари един. Беше прекрасно.
А сега няколко кратки заключения от бала на 78-годишните абитуриенти:
1. Дори и да не сте били близки със съучениците си, събирайте се когато можете!
С възрастта спомените се променят, както се променят чертите на лицето, стойката, походката и дори гласа.
Събирайки се заедно, взаимно ще си обменяте случки от детството и с изненада ще откривате, че много често спомените ви не съвпадат. Колекционирайте спомените и на другите – когато човек остарее, спомените се превръщат в голямо богатство.
2. Събирайте се със съучениците си, защото един ден те ще останат единствените, които ви помнят като дете!
Ако животът се развива нормално, всички ще остареем, а това означава, че в един момент хората, които ни помнят като деца ще изчезнат. Няма да имаме живи баби и дядовци, родители, лели и вуйчовци, учители и т.н. Съучениците и приятелите (понякога това са едни и същи хора) ще бъдат единствените, които си спомнят как сме изглеждали като деца, какви сме били тогава. Те ще останат едничката ни връзка с детството. Според мен с напредването на възрастта връзката с детството става ужасно важна.
3. Неизбежно ще се запознавате наново с някои от тях!
Колкото повече минават годините, толкова по-често ще се налага с някои от съучениците да се запознавате (сякаш) за първи път. Едни няма да идват с години, а след това ще се появат толкова променени, че почти никой няма да ги познае. Други ще познаете визуално, но ще откриете, че са страшно различни като хора. С възрастта човек неизбежно се затваря, ограничава контактите си, светът му се свива до елементарни битови ритуали, които отнемат цялата му енергия. Приемете тези „нови“ запознанства със старите съученици като приключение, като бягство от тягостния бит на старостта.
4. Годишнините от завършването подмладяват! Те са бягство в младостта.
В това съм 100% сигурна. Наблюдавах вчера 78-годишните абитуриенти, които отбелязваха респектиращите 60 г. от завършването. Повечето имат 100 болести, пият 300 лекарства, минали са през операции и всякакви медицински интервенции, преживели са смъртта на съпруг/а, брат/сестра, малко приличат на корабокрушенци в началото. Пристъпват с бавна походка към мястото на срещата, някои се подпират на бастун, оглеждат се несигурно, търсят познато лице, оправят нервно дрехите и прическите си. И после в ресторанта след първата ракия, магически се превръщат отново в младежите, които някога са били – стават пак онзи клас, чиято годишнина отбелязват.
5. Събирайте се с класа си, докато не остане нито един жив съученик. А когато това се случи, събирайте се отново там горе, където живеят всички съученици и всички класове.
Честита годишнина от завършването, абитуриенти!

Advertisements