Добре дошли в маймунарника

Баща ми има чудесно определение за недодялан, невъзпитан и нискоинтелигентен човек – ръб.
Вчера гледах обръщението към нацията на главния ръб в държавата – президента. Е, толкова тъпо копеле нEма – даже и правешкият хитрец Тато беше с по-високо IQ. Тоя е по-тъп и от Цола Драгойчева с деменция. „Имунитет“, „суверенитет“ – на шимпанзето му е ‘се едно.
От няколко дни следя по медиите преговорите за съставяне на правителство на следващите по важност ръбове – Пожарникаря-охранител и патрЕотите.
Баси ръбовете, честно – ръбове по анцузи. Дори когато са в официално облекло, анцузите им прозират изпод скъпите костюми. Душите им са облечени в анцузи на тия … ръбове.
Държавата се управлява от недодялани, невъзпитани и нискоинтелигентни хора с анцузи. Държавата се управлява от шимпанзета.
Срам ме е, че го допуснахме – ние, онова миниатюрно малцинство, което ненавижда анцузите.
Срам ме е, че ще ни управляват ръбове … за пореден път и(ли) може би завинаги

Advertisements

Едно е безпощадно ясно, в следващия парламент няма да има дясно

За първи път след 1989-та дясното няма да бъде парламентарно представено. За първи път от 28 години! Което ме връща назад към зачеването на дясното в България. В началото беше СДС, което, (д)оказа се, е било повече ДС отколкото СДС.
Така че дясното в България все още е under construction. Имам предвид автентичното дясно, а не това с червено ДНК.
Мисля, че цяло едно поколение ще си отиде в напразни надежди за силна БГ десница с реални шансове за управление на страната. Дясната идея, обаче, никога няма да изчезне, защото тя е създадена от и в услуга на свободния човек. Не бива да се учудваме тогава, че на днешните избори дясната идея се оказа маргинализирана. В посткомунистическа България свободните хора са маргинали, пренебрежимо малка група. Дясната идея ще стане силна и жизнеспособна само тогава, когато гражданите поемат отговорност за собствената си съдба и започнат да се държат като политически субекти, а не като електорални единици. Това време е още далеч. Или иначе казано свободата е далеч. Преди близо 30 години комунистите ни „поднесоха“ контролирана бета версия на псевдо свобода. Истинската трябва да си я извоюваме сами, което е дълъг и мъчителен процес. Аз нямам намерение да се отказвам. Свободните хора имаме този недостатък – никога не се отказваме!

Другарко Нинова, може ли аз?

Другарко Нинова, може ли аз? Може ли и аз да кажа какво ми отне демокрацията? Моля ви, другарко, изпитайте ме, цял ден бях в библиотеката, много съм чела… Честна пионерска!

–––––––––––––

Е, точно това ми отне гадната, гнусна, упадъчнокапиталистическа демокрация, другарко Нинова. Отне ми задължението да ви наричам другарко. Защото другарко идва от другар, сиреч приятел, близък човек. А по онова време точно тия (вашите), които настояваха и направо си ни задължаваха да им викаме другари, хич не ни бяха приятели, нито близки, нито даже добри познати. Ей тия точно другари направо си ни третираха като врагове. Че как иначе едни другари ще затварят други другари в Белене само заради, да речем, виц срещу другаря Живков? Та затова, другарко Нинова, вие на мен не сте ми никаква другарка. Вие сте другарка на ония другари, от онова време, дето гадната, гнусна демокрация ни го отне, пуста да опустее дано!
И още нещо ми отне демокрацията, мама й империалистическа! Отне ми пионерската връзка и задължението да рецитирам клетвата на пионера: „Аз, Димитровския пионер, тържествено обещавам пред другарите си (ето, пак тия другари значи) и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на комунистическата партия, за победата на комунизма.“
Имаше и още, обаче само това си спомням, (не)честна пионерска. Между другото демокрацията ми отне и задължението да казвам: честна пионерска, да артикулирам с високо вдигната дясна ръка: рапорт даден, рапорт приет… А, да – и да крещя в транс като надрусан партизанин псевдомантрата: Винаги готов, винаги готов, винаги готов!
Нямам търпение демокрацията и на вас да ви отнеме много неща… Всъщност, не, шегувам се, шегичка! И по тоя повод ще завърша с един виц от ония забранените за бай Тошо, които противната демокрация и тях не се посвени да ни отнеме:
Тодор Живков на посещение на село:
– Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните.
– Добре сме – шегувайки се му отговарят те.

Та, шегата настрана – демокрацията ни отне много.

(Мрако)Бесни Страшни Пенсии

В 21-ви век, почти 28 години след началото на Прехода БСП „обновява“ кандидатдепутатските си листи и „реабилитира“ образа си на престъпна комунистическа партия, издигайки Тома Томов за водач на червената листа в Благоевград?!!
Това е все едно да посочим Лили Иванова за модернизатор на съвременната българска поп музика, да изберем Стоянка Мутафова за млада надежда на модерния български театър или пък Любомир Левчев за такъв на новата БГ литература.
74-годишният бивш сътрудник на ДС, казионният псевдодисидентски журналист Тома Томов, който наред с Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Дмитри Иванов и т.н. години наред тенденциозно поддържаше илюзията за съществуване на журналистика в комунистическа България. Докато в действителност в комунистическа България имаше толкова журналистика, колкото Тодор Живков имаше коса.
И това мухлясало лице, моля ви се, е свежият полъх на новото в партията. Тома Томов, чийто баща е бил директор на концлагера Белене и който твърди, че не се срамува, а напротив – гордее се с баща си.
Докато комунистите издигат такива „нови“ лица, докато същите тези лица нагло твърдят, че от нищо не се срамуват и съвестта им е чиста, дотогава аз никога няма да спра да ги ненавиждам и с всички демократични средства ще се опитвам да ги държа извън властта. Доколкото ми позволяват правата ми на гласоподавател и съвестта ми на свободен гражданин. Съвест, каквато тези лица не притежават, защото никога не са били свободни и граждански права, каквито никога не са имали, защото те и техните родители цял живот са се борили да ни ги отнемат!

‪#‎Избори2015‬

Пред избирателната секция имаше опашка от около 30 души. Почти 40 мин. чаках да гласувам. Стоях и неволно подслушвах разговори – 60 год.мъж към събеседничката си: Ооо, да, Мими и Иван са в Дания. Вече 8 г. ще станат – много са добре.
Събеседничката му, също на около 60-65 г.: Той и нашият Жорко замина за Германия преди 4 мес. – дано да му тръгнат нещата и да не се върне.
Малко по-късно 30-35 г. жена зад мен говори по телефона: Оф, моля ти се, така ме боли глава, снощи беше прощалното на Тони – заминава за Щатите да бачка.

Стоях, слушах и си мислех: Ей тва е истинската избирателна активност – хората си тръгват! По-автентичен и неподкупен вот от това няма!
Та в тази връзка: Купуването и продаването на гласове НАИСТИНА е престъпление!
Най-малкото защото е лоша дългосрочна инвестиция.

„Тодор Славков е кандидат за общински съветник“???!#@&!!!

Попаднах на това и веднага реших, че е поредният кодош на nenovinite.com. Тц, не – истина било, моля ви се! Моментално застинах в поза „Писъкът“ на Мунк!
Между другото Лора Крумова го пита онзи ден в студиото на Нова как да се обръщат към него и той отговори: С другарю Славков, разбира се!
Born and raised, дет се вика 😉
Внукът на дядо си и син на майка си и баща си, ХЛЪЦ – щял, моля ви се, да се, ОПАА, ОРИГНАХ СЕ, кандидатира за общински съветник, възраждайки от пепелта (или по-скоро от пепелника) партията на покойния си баща. Пак повтарям – внукът на дядо си и син на баща си – двама комунистически сатрапи, както би казал моят собствен дядо, осъден от Народната власт и лежал близо 7 години в концлагер.
Нека направим кратък исторически преглед на малък-Тошковата биография:
Дядо му е Тодор Живков, по-известен като Бай Тошо или Първия – на когото ДС подарява за рождения ден убийството на Георги Марков с чадър в далечен Лондон. Такъв подарък и на Ханибал Лектър не би му хрумнало да си поиска!
Баща му е Иван Славков – по прякор Батето, който цял живот си развява патката из БНТ, БФС, БОК, МОК и т.н. и когото изобличиха в отявлени корупционни схеми. Само още един дребен хайлайт от иначе богатата му и многопластова биография – същият хвана за циците Аня Пенчева, дето се вика в ефир, пак той роди сума ти и пиянски крилати фрази и ако по онова време имаше Биг Брадър, със сигурност щеше всеки път безапелационно да го печели. Като се замисля точно това е правил цял живот – живял е в къщата на Бай Тошо, соц Биг Брадъра на държавата – ял, пил, барал цици, вадил патка, вадил лафове и горе-долу с това се изчерпва жизненият му път.
Съвсем логично накрая идва ред и на потомъка на тези комунистически титани – победителят в Биг Брадър 2014 Тодор Славков, чиято професионална кариера се изчерпва с участието му в споменатото риалити. Същият Тошко си извади мъртвопиян патката, докато народонаселението захласнато му се възхищаваше по Чиливизора. Между другото ваденето на патка му е хоби (бащичко), защото в далечната 89-та г. , още като юноша бУеден го съдиха за изнасилване и разбира се, беше оправдан. БГ правосъдието не смее да вади патка на такива като него – вместо това се оставя да го обарват по циците като Аня Пенчева.
Съвсем накрая и като интересен щрих ще спомена, че партията на покойния Иван Славков, която малък Тошко възражда, се казва „Напред, България“. Ами, да – винаги с чашката напред, винаги с патката напред!
Знам, че е демокрация, знам, че всеки има право да основе партия, да се кандидатира и общо взето да прави каквото си иска, стига да е в рамките на закона. Всички тези неща са ми много добре известни. Само, че има и морал – или поне така съм чувала и чела. Не може, тоест може, но не бива, потомците на диктатори да се натискат да управляват държавата. Че защо не сме чули потомци на Химлер, Гьоринг, Гьобелс и Хитлер да се явяват на избори в Германия?
Партия „Напред, България“, моля ви се! Напред към какво, другарю малък Тошко? Напред към онова комунистическо Назад, за което така свидно милеете! Кръстете си партията „Напред назад, България!“ Това й е името!