Защо ще гласувам за Демократична България

    2630
   Ранното ми детство премина по време на комунизма. Тийнеджърските години съвпаднаха с „избухването“ на демокрацията.
Израснах в семейство, което дълбоко ненавижда тоталитарния строй и живее в търпеливо очакване на неизбежния му край.
Детството ми изобилства от спомени за тайно прошепнати анти-Тато вицове, трепетно търсене на пращящия, заглушаван сигнал на Радио Свободна Евопа и Гласът на Америка, благоговейно споменаване на Георги Марков, Блага Димитрова и други, по онова време низвергнати и забранени, интелектуалци. Баща ми и дядо ми често повтаряха един и същ лайтмотив, който тогава ми звучеше като фаталистично-съдбовно пророчество.
– Ех, дали ще доживеем да паднат комунистите? Дали ще дочакаме да дойде свободата?
Обикновено така завършваха разговорите помежду им след всяка семейна сбирка, след всеки празник.
Наричам го лайтмотив, макар в действителност да беше по-скоро отчаян въпрос, тайна надежда, неистов копнеж, безумна мечта.
Дядо ми, роден през 1922-ра, помнеше времето преди комунизма. Баща ми, роден през 1954-та в разгара на Култа към личността, мечтаеше да дочака разпадането на режима и победата на демокрацията.
Единият беше живял свободата, другият само бе чувал за нея.
„Ще доживеем ли да паднат комунистите“ стана част и от моите детски размисли и мъгляви мечти за бъдещето.
В крайна сметка и тримата посрещнахме идването на свободата и демокрацията. Макар и съвсем скоро да стана ясно, че това не са онези свобода и демокрация, за които дядо и татко бяха мечтали. След първоначалната наивна еуфория настъпи  горчиво разочарование и осъзнаване на тъжната истина.
А тя е следната: Комунистите все още ни управляват. БСП, ГЕРБ, ДПС, Атака, ВМРО, Воля и всички останали псевдоалтернативи, които ни се предлагат, са просто мимикрирали проявления на добрия, стар проруски комунистически режим.
Затова на евроизборите на 26 май ще гласувам с бюлетина №13 за Демократична България и Радан Кънев.
Без всякакво съмнение и колебание, с пълна убеденост и вяра, че това е единственият възможен избор, единственото правилно решение.
Защото въпросът на баща ми и дядо ми „Дали ще доживеем да паднат комунистите? Дали ще дочакаме да дойде свободата?“ все още виси със страшна сила.
30 години след началото на прехода, 15 години след приемането ни в НАТО и 12 след присъединяването към ЕС, този страшен въпрос продължава да е актуален.
Истината е, че свободата и демокрацията в България са псевдо, ерзац, фалшиви, подменени. Управляват ни децата, внуците и обслужващият персонал на престъпния комунистически режим. Управляват ни със същите човеконенавистни и откровено мафиотски методи, с които ни управляваха техните предци.
Длъжни сме да участваме в изборите за общото ни европейско бъдеще. Длъжни сме да направим единствения възможен правилен избор.
За да не стане така, че един ден и децата ни да си задават същия въпрос:
– Ще доживеем ли да паднат комунистите? Ще дочакаме ли да дойде свободата?“
Реклами

Случка с розов храст, старец и снимка

13239153_10154250487469047_2451551743403011994_n

15 май, неделя, 10.30 сутринта.

Разхождам се из лабиринта от малки улички в периферията на „Иван Асен“ и попадам на този красив розов храст. Спирам, оставям чашката си с кафе на тротоара и го снимам. Един достолепен възрастен мъж на около 75-80 г. ме наблюдава. Очите му са яркосини, косата и добре поддържаната къса брада – снежнобели. Памучният панталон и спортното сако му придават небрежна елегантност.
– Добър ден – казва ми той усмихнато.
После посочва с бастуна си към розите:
– Красиви са, нали?
Аз кимвам и също се усмихвам.
– И аз ги снимах, докато вие ги снимахте с телефона си.
Поглеждам го въпросително:
– С какво?
– С ей това тук – и той потупва леко с бастуна гърдите си.
– Сърцето прави най-хубавите снимки.
После ми помахва и отминава. Сега си мисля, че съм влюбена в този старец. Не в самия него,  в думите му. Постоянно се влюбвам в думи. Може би затова сърцето ми е все разбито. Думите отлитат и не принадлежат на никого.

За обръщението на Доган или как мафията моли за прошка

godfather-25-800x445 Мафията НИКОГА не прощава.
Дори, когато шефът й иска прошка. Даже най-вече тогава. Италианците казват: „Господ прощава, сицилианската мафия не.“
Щом Сивият кардинал заговори за прошка, значи предстои война.
Макар, че като се замисля, ние и сега живеем в състояние на война. Последният мандат на мафията (този, който ни управлява в момента) не е нищо повече от откровена война срещу гражданите.
И днес шефът на мафията помоли гражданите (си) за прошка. Помоли да му помогнат да продължи да ги лъже, краде и маргинализира.
Лошото е, че въпросните граждани ще му повярват. Защото истината е, че не са граждани, а поданици. Мафията не обича гражданите. Там, където има гражданско общество мафията вирее трудно. А в България гражданите са застрашен вид. Поданиците, от друга страна, особено послушните поданици, получават шанс за парче от баницата (капо ди тути капи му казва „разпределяне на порции“) – я някоя къща за гости с европари, я недекларирана тераса, я апартамент с вграден псалм и личен асансьор.
Успокоително е само, че мафията, подобно на революцията, изяжда децата си. Така, че няма да има прошка нито за Доган, нито за Пеевски, нито за Борисов, нито за Цацаров, нито за останалите от шайката на руската Коза Ностра в България.
Дните им са преброени. Те също са поданици. Просто покрай неистовия грабеж на другите поданици, са го забравили.
В този смисъл днешното обръщение на Доган е от умрял писмо.

Така преминава световната Слави

Някои хора, гледам, отсега започнаха да скърбят за Шоуто на Слави. Още ненапуснал ефира, гологлавият вече предизвика дигитална мирова скръб и болезнени емоционални конвулсии в социалните мрежи.
Аз пък се радвам всеки път, когато публичното пространство се освободи от поредната халтура и псевдотрибуна на евтини антисистемни политически послания.
Една Сашка Васева по-малко, един Андрей Слабаков по-малко. Накратко – един простак по-малко. Друг е въпросът къде ще цъфне въпросният платен медиен рупор. Ще инициира поредният национален референдум (ли) или ще тръгне на турне в подкрепа на менте патриотизма и повишаването на раждаемостта на етнически чистите (пра)българи?!
Ако нищо не се появи в ефира на бТВ на мястото на Слави – добре. Ако вместо него пуснат поредния турски сериал – още по-добре. Една турска сапунка ще нанесе много по-малко вреди на аудиторията, отколкото един български ибрикчия-шоумен.
Нека не се лъжем – Слави отдавна не е коректив, а част от статуквото. Сбогом на ППП-то на българския шоубизнес. Какво е ППП? Платен Популярен Популизъм.

Една тъжна равносметка

Тъжна равносметка след края на днешното събитие:
България е член на ЕС – обединение, в което близо 2/3 от страните са с преобладаващо католическо или протестантско вероизповедание. И въпреки това БПЦ отказа да вземе участие в общото Събитие за мир заедно с Папата. Това доказва най-малко две неща:

1. Дълбоката социокултурна, обществена, религиозна и ако щете цивилизационна пропаст между Българската държава и останалите страни от ЕС.

2. Православните миряни в България нямат никакво представителство в лицето на БПЦ. Тя е откровен изразител на чужди интереси. Отсъствието й от днешното събитие го доказа по безспорен начин.

В името на истината

В името на истината и без грам ирония трябва да призная, че днес Президентът Радев произнесе първата си смислена реч.
Трябваше да си тръгне Иво Христов и да пристигне Папата, за да доживеем подобно чудо. Което не е никак изненадващо, защото Светият Отец прави чудеса, където и да отиде. Ето например днес вдъхна разум в дървената глава на руския Буратино Радев. Дори и Баце се изцепи трогателно: Харесвам Папата.
За да вдъхне разум и в неговата тиква обаче, ще се наложи още едно посещение …
минимум 

Военният (ретро) парад

Мъж на около 60 г. със стабилно бирено шкембе, силно накуцващ с левия крак, разтоварва техника от 40-годишен раздрънкан автобус Чавдар. Пропуснах да спомена, че мъжът е облечен в камуфлажна военна униформа, а действието се развива на паркинга пред партийния дом. Предполагам тече усилена подготовка за военния парад на 6 май. Срамна и тъжна гледка. Министърът на отбраната, чийто корем е по-голям от Ноевия ковчег и върховният главнокомандващ с вид на незаконен син на Тато ще бъдат достоен завършек на предстоящото комично мероприятие на родните военни параолимпийци.
Жалко само, че вече го няма мавзолеят на Георги ДимИтров. Колко щеше да им отива на Баце, Тераси Каракачанов и Р.Радев да махат от балкона му. Сега клетите са принудени да махат само от собствените си тераси. Дай им на комунистите да махат от тераси. Ебаси!