Картина с кокошка

Късен обяд с баща ми в любим рибен ресторант. От собственика до хигиенистката – всички го познават. Клиентите по масите също. По едно време повика мъж на около 50 г. с вид на заклет комарджия и мошеник на дребно. – Може ли за утре на обяд да ми намериш една домашна кокошка да ни я…

Посещение в (Пирог)офф майкоу

Снимка: sofiainfo.bg Вчера се наложи да придружа мой близък до Пирогов за рутинна медицинска процедура в отделението по урология. Беше обедно време. Пред централния вход на болницата имаше около 20 души. Почти всички с маски, чакат нещо. Ние бяхме 4-ма – пациентът и трима придружители. От централния вход постоянно влизаха и излизаха хора – лекари,…

Книга, хляб и прилеп

За първи път прочетох книгата на Хайнрих Бьол „Хлябът на предишните години“ докато бях студентка. Много ме впечатли. До такава степен, че няколко години по-късно я прочетох отново. Разказваше се за Германия през 50-те години, непосредствено след края на Втората световна война. По онова време немската индустриална машина се завърта с бързи темпове, този път…

COVID-19 ежедневие

След два дни вкъщи излязох да се разходя. На връщане минах през кварталното магазинче. По това време винаги работи. Винаги. Напоследък отпред постоянно имаше рехава опашка. Съседи от квартала, които минават да напазаруват, да обсъдят последните новини около корона вируса или просто да кажат „здрасти“ на собственика, който познава всички, пуска тънки шеги и отлично…

Баба ми от Кестрич

Снимка: budnavarna.bg Вчера с мъжа ми пътувахме от Варна за София. Времето беше слънчево, пътят се виеше пред нас като лъскава змия, птички пееха, пролетта надуваше платната на февруарския вятър, карайки го да мърка гальовно в клоните на дърветата. Идилия! Да, ама ние, вместо безгрижно да се наслаждаваме на благосклонното време, се впуснахме в разгорещено…

2 ГОДИНИ БЕЗ ТАТКО

Баща ми живя така, както искаше. Без да се щади, без да прави тънки сметки и да планира дълголетие. Баща ми вярваше в честната дума, приятелството и истината, дори когато от нея боли. Баща ми имаше широки пръсти. Не пестеше пари и емоции. Животът му изтече без време. Точно през тия негови широки пръсти. Внезапно,…

България – лоша приказка

Днес медиите съобщиха, че Черепа май бил напуснал страната този уикенд. Пак днес специализираната прокуратура нахлула в офисите на фирмите му и нещо претърсвала и изземвала. Какво щастливо съвпадение, че е напуснал. Милият сигурно много щеше да се разстрои да види как прокурор бесней над бащино му огнище. Пък оня ден новият главен милиционер на…

За чакането и паметта

Photo credit: worldrubric.com Прекарах съботния предиобед в грижи за колата. Първо минах годишен технически преглед, а после да я измия, че беше добила неопределения цвят на плажен чадър в края на сезона. Докато си пиех кротко кафето в автомивката, се размислих за автомобилите по време на соца. Сетих се, кой знае защо, и за възмутителното…

Кювлиите с торбичките вън!

Баща ми, лека му пръст, ненавиждаше найлоновите торбички. Недолюбваше пазарските торбички въобще. Когато ходеше на пазар, татко носеше плетена кошница. Разхождаше се гордо с нея из варненския пазар Чаталджа, където всички го познаваха. Тая ненавист към торбичките и бохчите му беше предала баба му Донка Темелкова. Коренячка-варненка с гагаузки корени, баба Донка има статут на…

(M)all I want for Christmas

Сигурно дори бомбардировките над София по време на Втората световна война не са предизвикали такава трескава суматоха, каквато причиниха коледните празници на целокупното столично население. Моловете и околностите им са обсадени от озверели ловци на подаръци с вид на закоравели шопинг рецидивисти и искрящи от гибелна решителност погледи на пилоти-камикадзе. Скъпи съграждани, съселяни, съкооператори и…