Някои размисли за метенето

Днес на път за работа минах по ул. „Любен Каравелов“. Обичам да минавам по нея, защото има големи дървета, които хвърлят прохладна сянка в летния пек, има и прашни стари кооперации с еркери и порти от ковано желязо.
Има, обаче, и още нещо, което някак девалвира очарованието й, нещо като мазна храчка на тротоара или препълнен вонящ контейнер с развалена риба. На „Любен Каравелов“ има офис на партия Атака.
Днес, минавайки оттам, почти се спънах в една жена, която метеше точно пред офиса на Атака. Вдигнах поглед и кой да видя – Стела Банкова. Бивша учителка, бивша депутатка от НДСВ, бивша депутатка от Атака и към днешна дата (може би) хигиенистка в партията на Волен Сидеров.
Петдесет метра по-нагоре тротоара метеше възрастна циганка, горе-долу на годините на Стела Банкова, тоест някъде към 60 г.
Помислих си едновременно следните неща:
1. Ебаси иронията!
2. Бивша депутатка и неграмотна ромка метат рамо до рамо
3. Стела Банкова мете пред офиса на партия Атака, защото циганка от нисшата раса е недостойно да мете пред националсоциалистическия им офис от расови (пра)българи.

Прииска ми се да подложа краче и да спъна Стела Банкова, прииска ми се да спра и да поздравя циганката с метлата.
Не направих нито едно от двете, разбира се, просто отминах.
Последната мисъл в главата ми беше:
4. Ебати държавата!

Advertisements

Ти знаеш ли #КОЙ съм аз?

Днес гледах по Нова как президентът връчва мандат за съставяне на правителство на ББ в качеството му на лидер на партията, спечелила най-много гласове на последните парламентарни избори.
Гледах недодялания Буратино Радев, който прилича на дървена фигурка, излязла изпод ръцете на некадърен дърводелец с артрит …
Гледах и шкембестия ББ с осанка на евтин шперплатов гардероб от мебели Виденов и се сетих за следната крилата фраза, останала ни в наследство от незабравимия соц:
„Ти знаеш ли кой съм аз?“

„Ти знаеш ли кой съм аз“ е оксиморон. Обикновено употребяващият фразата има предвид не кой е той собствено, а кои са други хора, с които той самият е роднина, приятел, баджанак, съпартиец, съратник или най-малкото са обирали заедно мандри като партизани.
„Ти знаеш ли кой съм аз“ трябва да се тълкува като „Ти знаеш ли кого познавам“, защото във всяка тоталитарна, а следователно и комунистическа държава никога и при никакви обстоятелства не е важно кой си ти, важно е кого познаваш, кои са ти роднини, с кой си пиеш питието и си споделяш постелята.
Човекът сам по себе си никога не е важен, неговите собствени способности, качества, таланти и интелект нямат (почти) никакво значение. Значение има от какво семейство произхожда. И ако е от неправилното – го командироват директно в Белене. Ако ли пък е от правилното – съдбата му неминуемо се свързва с партийни привилегии, разточителни банкети и главоломна номенклатурна кариера.
Та, да се върна на темата – как гледах дървения Радев и тантурестия ББ. Гледах ги и четях в очите им именно тази култова реплика:
– Ти знаеш ли кой съм аз?
Дебеловратите собственици на луксозни автомобили с тъмни стъкла я обичат, тя е част от ежедневното им вокабюлъри. Използват я, когато ги спират КАТ-аджии, изричат я, когато им бавят поръчката в ресторант или дискотЯка, изсъскват я през зъби, когато засукана мома отклони поканата им за орална любов или брак (което обикновено е едно и също).
ББ е дебеловрат собственик на луксозен автомобил с тъмни стъкла. Радев е дървена кукла на конци с мозък, колкото руски транзистор Сокол и елегантност на съветска Жигула.

Или с други думи „Ти знаеш ли кой съм аз“ връчи мандат на друг „Ти знаеш ли кой съм аз“.

Обратно в ХХ-ти век

Докато християните в Европа и по света празнуват Великден, мюсюлманите в Турция си избраха да имат султан… отново! Турция избра да се върне в 20-ти век. Честно казано, като гледам какво става, останалият свят също избира да се върне в 20-ти век. Което ме подсеща за един цитат на Кърт Вонегът:
“Dear future generations: Please accept our apologies. We were rolling drunk on petroleum.”
Мноооого е пиян целият свят и мноого ще има да се извиняваме.
Между другото Христос воскресе, ама така като гледам файда няма.

Добре дошли в маймунарника

Баща ми има чудесно определение за недодялан, невъзпитан и нискоинтелигентен човек – ръб.
Вчера гледах обръщението към нацията на главния ръб в държавата – президента. Е, толкова тъпо копеле нEма – даже и правешкият хитрец Тато беше с по-високо IQ. Тоя е по-тъп и от Цола Драгойчева с деменция. „Имунитет“, „суверенитет“ – на шимпанзето му е ‘се едно.
От няколко дни следя по медиите преговорите за съставяне на правителство на следващите по важност ръбове – Пожарникаря-охранител и патрЕотите.
Баси ръбовете, честно – ръбове по анцузи. Дори когато са в официално облекло, анцузите им прозират изпод скъпите костюми. Душите им са облечени в анцузи на тия … ръбове.
Държавата се управлява от недодялани, невъзпитани и нискоинтелигентни хора с анцузи. Държавата се управлява от шимпанзета.
Срам ме е, че го допуснахме – ние, онова миниатюрно малцинство, което ненавижда анцузите.
Срам ме е, че ще ни управляват ръбове … за пореден път и(ли) може би завинаги

(Не)зависима телевизия с умствена изостаналост и забавено развитие

бТВ с огромно закъснение се сети, че е (не)зависима медиа и спря предаването на Слави Трифонов. Нещо, което трябваше да направи преди повече от година, да не кажа две.
Коментарът ми на тази новина: Ха-ха!
В България всичко се случва с фатално закъснение. Линейките идват бавно, защото са малко, магистралите се строят бавно, защото се краде, а независимите медии се сещат, че са независими със скоростта на албански реотан.
Може би абревиатурата на бТВ идва точно оттам – Бавната Телевизия.
Та бавната телевизия сега се усети, моля ви се, че Слави си градял политическия проект на неин гръб, използвайки ефира й, за да прокламира чутовните си националспасителни тези и патриотарски еякулации.
Досега бТВ се държеше като пропагандната Алфа – партийната телевизия на Атака, днес all of a sudden се сетИ, че е независима национална медиа.
Да не говорим, че със свалянето на предаването на дългия популист вместо да му избодат очи, ще му изпишат вежди.
Което означава само едно – че освен бавни, бТВ са и много тъпи.

Едно е безпощадно ясно, в следващия парламент няма да има дясно

За първи път след 1989-та дясното няма да бъде парламентарно представено. За първи път от 28 години! Което ме връща назад към зачеването на дясното в България. В началото беше СДС, което, (д)оказа се, е било повече ДС отколкото СДС.
Така че дясното в България все още е under construction. Имам предвид автентичното дясно, а не това с червено ДНК.
Мисля, че цяло едно поколение ще си отиде в напразни надежди за силна БГ десница с реални шансове за управление на страната. Дясната идея, обаче, никога няма да изчезне, защото тя е създадена от и в услуга на свободния човек. Не бива да се учудваме тогава, че на днешните избори дясната идея се оказа маргинализирана. В посткомунистическа България свободните хора са маргинали, пренебрежимо малка група. Дясната идея ще стане силна и жизнеспособна само тогава, когато гражданите поемат отговорност за собствената си съдба и започнат да се държат като политически субекти, а не като електорални единици. Това време е още далеч. Или иначе казано свободата е далеч. Преди близо 30 години комунистите ни „поднесоха“ контролирана бета версия на псевдо свобода. Истинската трябва да си я извоюваме сами, което е дълъг и мъчителен процес. Аз нямам намерение да се отказвам. Свободните хора имаме този недостатък – никога не се отказваме!

Другарко Нинова, може ли аз?

Другарко Нинова, може ли аз? Може ли и аз да кажа какво ми отне демокрацията? Моля ви, другарко, изпитайте ме, цял ден бях в библиотеката, много съм чела… Честна пионерска!

–––––––––––––

Е, точно това ми отне гадната, гнусна, упадъчнокапиталистическа демокрация, другарко Нинова. Отне ми задължението да ви наричам другарко. Защото другарко идва от другар, сиреч приятел, близък човек. А по онова време точно тия (вашите), които настояваха и направо си ни задължаваха да им викаме другари, хич не ни бяха приятели, нито близки, нито даже добри познати. Ей тия точно другари направо си ни третираха като врагове. Че как иначе едни другари ще затварят други другари в Белене само заради, да речем, виц срещу другаря Живков? Та затова, другарко Нинова, вие на мен не сте ми никаква другарка. Вие сте другарка на ония другари, от онова време, дето гадната, гнусна демокрация ни го отне, пуста да опустее дано!
И още нещо ми отне демокрацията, мама й империалистическа! Отне ми пионерската връзка и задължението да рецитирам клетвата на пионера: „Аз, Димитровския пионер, тържествено обещавам пред другарите си (ето, пак тия другари значи) и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на комунистическата партия, за победата на комунизма.“
Имаше и още, обаче само това си спомням, (не)честна пионерска. Между другото демокрацията ми отне и задължението да казвам: честна пионерска, да артикулирам с високо вдигната дясна ръка: рапорт даден, рапорт приет… А, да – и да крещя в транс като надрусан партизанин псевдомантрата: Винаги готов, винаги готов, винаги готов!
Нямам търпение демокрацията и на вас да ви отнеме много неща… Всъщност, не, шегувам се, шегичка! И по тоя повод ще завърша с един виц от ония забранените за бай Тошо, които противната демокрация и тях не се посвени да ни отнеме:
Тодор Живков на посещение на село:
– Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните.
– Добре сме – шегувайки се му отговарят те.

Та, шегата настрана – демокрацията ни отне много.