От паветo на Софето право с жипката в морето

Затъналият джип на плаж Перла се оказА със софийска регистрация.
И после пак ми говорете как София се била напълнила със селяни и как по празници в града оставали само истинските софиянци, а провинциалните навлеци се прибирали по родните си места. Ам’чи ко прай тогаз тоз ми ти софийски джип на плажа в Приморско, вдън дълбоката провинция, питам аз? Щото, повтарям, жипката, затънала в пясъка, е софийска. Както е софийска и жипката на премиера ББ впрочем. Крайно време е да осъзнаем, че селянията се корени в манталитета, културата и възпитанието, а не в месторождението.
Роден в София по лична карта не гарантира на никого възпитание и култура. Регистрационен номер, започващ със С, СА или СВ не ти дава право да паркираш директно у морето досами шамандурата. СВ-то в номера на подобни жипки обикновено означава само едно – СВинщина. А свинщината има свойството да е универсална, независимо дали е зачената на жълтите павета или у царевичака в некое китно родно селце.
И пак ще припомня оная история с Дългопол, дето по Бай Тошово време решили да го правят град. И некъв местен комунистически големец събрал дългополци на площада и им обявил тържествено, че от утре селото им става град. Един дядо се обадил плахо от тълпата:
– Вие хубаво ше ни правите град, ама граждани ше ни докарате ли, щото ние сме си селяни?
Та такива ми ти работи.

Реклами

Я кажи заради мене ли купИ фалшификатите

falshivi_kartini_5Снимка: frognews.bg

Поведението на „мецената“ след верижното разобличение на част от картините в колекцията му е същото като на Цв.Цв., когато го хванаха в крачка с Артексгейт. Моралът и на двамата е обтекаем като строежа на магистрала Хемус.

В началото на седмицата гледах гостуването му в сутрешния блок на БНТ заедно с  изкуствоведката-собственик на галерия „Структура“.  Как не им хрумна на водещите да зададат на пишман арт разбирачите поне един смислен въпрос.  Като например как един осмокласник от Художествената гимназия тутакси успя да разпознае ментето, а цяла група коскоджамити и арт експерти с титли и професионално самочувствие до небесата не се усетиха, че тия картини са толкова изкуство, колкото е архитектура кривият плочник на Графа.
Фалшификат до фалшификата, мила моя майно льо.

Мецената-рекламист и екс депутата-ГЕРБерист все едно една майка ги е раждала. Единият го питат как така не се е усъмнил, че това са ментета при положение, че се е обградил с цяла кохорта мастити експерти за тая цел. А той отговаря: Ама вие що не питате другите меценати защо си мълчат и не изкарате техните фалшификати на светло?
Е на това му се вика изчерпателен отговор!
„Браво, браво, браво, господине! Хубаво ли ти е? А дано ти мине!“
По същия начин Цв.Цв. парираше въпросите на каква цена е придобил кичозния апартамент в сграда Летера:
Въпросът ви е толкова безсмислен, дайте следващия.
Не, пичове, въпросите не са безсмилени. Безсмилени са вашите отговори. И като стана въпрос за цена, на всичкото отгоре 
се оказа, че „меценатът“, по негови собствени думи,  бил купил 14-те менте картини за 3500 лв. Общо! Това прави точно по 250 кинта на парче. За справка новият iphone XS струва между 3000 и 3300 лв.
Че картините са фалшификати става ясно още от цената им. Няма нужда от експерти, анализи и експертизи.

А опитите на бивши и настоящи служители на „мецената“ да го защитават са направо трогателни. И поразително напомнят на конюнктурно номенклатурните напъни на средностатистическите членове на ГЕРБ да изчистят репутацията на дискредитиралия се партиен вожд Цв.Цв.
То не бяха пламенни слова, (не)официални декларации и лични възвания.
Същото се случва из социлните медии и днес.
Хора, колеги, приятели, смирете се. Не морализаторствайте и не назидавайте. Вашият човек се изложи – грозно и селско. Признайте го. На всеки може да се случи. И не наричайте останалите мрънкачи, защото мрънкачите сте вие. В крайна сметка меценатът вече цяла седмица се жалва по медиите как бил станал жертва, как го били измамили и прецакали. И това ако не е мрънкане, здраве му кажи.
С подобен неокомунистически морал на безочлив гьонсуратлък и бягство от разговор по същество, по нищо не се различавате от чалга морала на ГЕРБаджиите. Бягството от смислен разговор се превърна в норма, в новото „нормално“. Като започнем от скандала с апартаментите на властта, минем през къщите за тъщи, гафа с (ремонта на) Графа, пародията с отчитането на вота от машинното гласуване, оттеглената оставка на Корнелия Нинова и стигнем до злополучната изложба в галерия „Структура“. Фалшът е залегнал в самата структура на обществения дискурс, прораснал е дълбоко и навътре в темелите му.
Каквато ни държавата, такова ни и меценатството – ерзац, фалш и чалга. Само, че вместо с фалшиви джуки и цици, търгува с фалшиви картини.
И пак ще цитирам Ицо Хазарта, защото е прав:
„Я кажи заради мене ли света е черен
и ти заради мене ли си толкова мизерен?
Я кажи заради мене ли остана дребен?
Заради тебе, дебил ньеден.“

За фалшификатите и меценатите

5273555-John-Grant-Quote-A-bad-forgery-s-the-ultimate-insult.jpg

Значи гледах сутринта по БНТ мецената-рекламист и изкуствоведката-собственик на галерия „Структура“ и ми идеше да потроша телевизора в пристъп на модернистично арт изстъпление. Жалки, повърхностни, некадърни и фалшиви хорица. Пичове, заслужавате си фалшификатите!
А за двойката дебилно ухилени водещи на предаването просто не знам какво да кажа. Те също са фалшификати, само че на журналистика, а обществената БНТ е фалшификат на телевизия.

Как не им хрумна да зададат на пишман арт разбирачите поне един смислен въпрос.  Като например как един осмокласник от Художествената гимназия тутакси успя да разпознае ментето, а цяла група коскоджамити и арт експерти с титли и професионално самочувствие до небесата не се усетиха, че тия картини са толкова изкуство, колкото е архитектура кривият плочник на Графа.
Фалшификат до фалшификата, мила моя майно льо.
Цяла България е един нескопосан опит за имитация на държава.

Вота на българите в чужбина – три бързи извода

Capture

Източник: fakti.bg

Демократична България спечели убедително вота на българите в чужбина. Един бърз анализ на този интересен и много показателен факт:
1. Най-големият инвеститор в родната икономика каза „НЕ“ на управляващата мафиотска шайка ГЕРБСПДПС и Путинофилския им антураж от псевдопатриоти.
Както вероятно повечето от вас знаят, българите в чужбина са най-големият инвеститор в родната икономика. Средствата, които са изпратили в страната за изминалата година надвишават с близо 40% преките чуждестранни инвестиции. Противно на лъжите на Бойко Борисов, чуждите фирми бягат от България. Митът за безбройните германски заводи, които се натискат да отварят врати у нас, е просто евтина предизборна дъвка. В действителност българите в чужбина са тези, които крепят баланса и наливат сериозни средства в БВП. И това го показват цифрите, които дори лъжливият Пожарникар не може да отрече.  Вчера Демократична България получи близо 30% от вота на сънародниците ни зад граница, което безапелационно я класира на първо място. Изводите може да си направите сами.
2. Жалкият флирт на партиите на статуквото с българите в чужбина най-накрая (може би) ще приключи.
Почти всички политически играчи, като започнем от ГЕРБ, минем през БСП и стигнем до популистките антисистемни марионетки на Русия ВМРО, Атака, Воля и т.н., от години флиртуват с българите в чужбина.

„Да си върнем сънародниците зад граница“, „Цяла една България живее немила-недрага извън пределите на отечеството“ и още куп подобни халтурни опити за сълзливосантиментална игра с публиката редовно тровят обществения дискурс.
Чудя се дали сега, когато българите в чужбина зашлевиха звучна плесница на тази хълцаща популистка реторика, управляващият политконгломерат ще продължи да им изпраща въздушни целувки и да ги ухажва с фалшивия си зов за завръщане.
3. Моралното падение на възрастното поколение е огромно.
Познавам доста хора на възрастта на родителите ми (60+), чиито деца живеят в чужбина и всеки месец им изпращат пари. Пари, без които не биха могли да живеят нормално и да покриват елементарните си ежедневни разходи.
Бих попитала тези възрастни хора:
Не ви ли е срам да гласувате за ГЕРБСП и едновременно с това да живеете с парите на децата и внуците си?
Не разбирате ли, че ако тия партии бяха стока, нямаше да има нужда близките ви да ви издържат със средства, изкарани в чужбина? Не си ли давате сметка, че щяхте да се справяте чудесно и сами и да се радвате на достойни старини? Някак си не е честно да получаваш мизерна пенсия, да си патиш от тежко ерозирало здравеопазване и разядена от корупция социална система, да живееш с пари, изкарани в Испания, Германия, Дания, Швейцария или пък Щатите и Канада и едновременно с това да гласуваш за комунистите или техните потомци от ГЕРБ. Лицемерно е с гласа си да избираш Изток, а с джоба си Запад. Този двоен стандарт на по-старата генерация е резултат от токсичния псевдоморал, наследен от тоталитарните години. Комунизмът се гърчеше в предсмъртна агония, но не признаваше победата на западната демокрация. В края на 80-те г. на миналия век социалистическа НРБ, изправена пред тежък фалит, главоломно трупа заеми от западни банки, но в същото време тъпо и упорито продължава да громи порочните практики на гнилия капитализъм.

Малко е неетично, нали? Има известна морална нечистоплътност. Така, че другия път, когато получите банков превод от децата в чужбина, се замислете. Кого (или по-точно #КОЙ) крепите с гласа си и защо се налага някой отвън да крепи вас с парите си.
Следващия път като говорите по скайп със сина от Дания или с дъщерята от Англия, попитайте ги за кого са гласували на евроизборите. Макар, че отговорът е ясен – резултатите от вчерашния вот го показват.

Защо ще гласувам за Демократична България

    2630
   Ранното ми детство премина по време на комунизма. Тийнеджърските години съвпаднаха с „избухването“ на демокрацията.
Израснах в семейство, което дълбоко ненавижда тоталитарния строй и живее в търпеливо очакване на неизбежния му край.
Детството ми изобилства от спомени за тайно прошепнати анти-Тато вицове, трепетно търсене на пращящия, заглушаван сигнал на Радио Свободна Евопа и Гласът на Америка, благоговейно споменаване на Георги Марков, Блага Димитрова и други, по онова време низвергнати и забранени, интелектуалци. Баща ми и дядо ми често повтаряха един и същ лайтмотив, който тогава ми звучеше като фаталистично-съдбовно пророчество.
– Ех, дали ще доживеем да паднат комунистите? Дали ще дочакаме да дойде свободата?
Обикновено така завършваха разговорите помежду им след всяка семейна сбирка, след всеки празник.
Наричам го лайтмотив, макар в действителност да беше по-скоро отчаян въпрос, тайна надежда, неистов копнеж, безумна мечта.
Дядо ми, роден през 1922-ра, помнеше времето преди комунизма. Баща ми, роден през 1954-та в разгара на Култа към личността, мечтаеше да дочака разпадането на режима и победата на демокрацията.
Единият беше живял свободата, другият само бе чувал за нея.
„Ще доживеем ли да паднат комунистите“ стана част и от моите детски размисли и мъгляви мечти за бъдещето.
В крайна сметка и тримата посрещнахме идването на свободата и демокрацията. Макар и съвсем скоро да стана ясно, че това не са онези свобода и демокрация, за които дядо и татко бяха мечтали. След първоначалната наивна еуфория настъпи  горчиво разочарование и осъзнаване на тъжната истина.
А тя е следната: Комунистите все още ни управляват. БСП, ГЕРБ, ДПС, Атака, ВМРО, Воля и всички останали псевдоалтернативи, които ни се предлагат, са просто мимикрирали проявления на добрия, стар проруски комунистически режим.
Затова на евроизборите на 26 май ще гласувам с бюлетина №13 за Демократична България и Радан Кънев.
Без всякакво съмнение и колебание, с пълна убеденост и вяра, че това е единственият възможен избор, единственото правилно решение.
Защото въпросът на баща ми и дядо ми „Дали ще доживеем да паднат комунистите? Дали ще дочакаме да дойде свободата?“ все още виси със страшна сила.
30 години след началото на прехода, 15 години след приемането ни в НАТО и 12 след присъединяването към ЕС, този страшен въпрос продължава да е актуален.
Истината е, че свободата и демокрацията в България са псевдо, ерзац, фалшиви, подменени. Управляват ни децата, внуците и обслужващият персонал на престъпния комунистически режим. Управляват ни със същите човеконенавистни и откровено мафиотски методи, с които ни управляваха техните предци.
Длъжни сме да участваме в изборите за общото ни европейско бъдеще. Длъжни сме да направим единствения възможен правилен избор.
За да не стане така, че един ден и децата ни да си задават същия въпрос:
– Ще доживеем ли да паднат комунистите? Ще дочакаме ли да дойде свободата?“

За обръщението на Доган или как мафията моли за прошка

godfather-25-800x445 Мафията НИКОГА не прощава.
Дори, когато шефът й иска прошка. Даже най-вече тогава. Италианците казват: „Господ прощава, сицилианската мафия не.“
Щом Сивият кардинал заговори за прошка, значи предстои война.
Макар, че като се замисля, ние и сега живеем в състояние на война. Последният мандат на мафията (този, който ни управлява в момента) не е нищо повече от откровена война срещу гражданите.
И днес шефът на мафията помоли гражданите (си) за прошка. Помоли да му помогнат да продължи да ги лъже, краде и маргинализира.
Лошото е, че въпросните граждани ще му повярват. Защото истината е, че не са граждани, а поданици. Мафията не обича гражданите. Там, където има гражданско общество мафията вирее трудно. А в България гражданите са застрашен вид. Поданиците, от друга страна, особено послушните поданици, получават шанс за парче от баницата (капо ди тути капи му казва „разпределяне на порции“) – я някоя къща за гости с европари, я недекларирана тераса, я апартамент с вграден псалм и личен асансьор.
Успокоително е само, че мафията, подобно на революцията, изяжда децата си. Така, че няма да има прошка нито за Доган, нито за Пеевски, нито за Борисов, нито за Цацаров, нито за останалите от шайката на руската Коза Ностра в България.
Дните им са преброени. Те също са поданици. Просто покрай неистовия грабеж на другите поданици, са го забравили.
В този смисъл днешното обръщение на Доган е от умрял писмо.

Така преминава световната Слави

Някои хора, гледам, отсега започнаха да скърбят за Шоуто на Слави. Още ненапуснал ефира, гологлавият вече предизвика дигитална мирова скръб и болезнени емоционални конвулсии в социалните мрежи.
Аз пък се радвам всеки път, когато публичното пространство се освободи от поредната халтура и псевдотрибуна на евтини антисистемни политически послания.
Една Сашка Васева по-малко, един Андрей Слабаков по-малко. Накратко – един простак по-малко. Друг е въпросът къде ще цъфне въпросният платен медиен рупор. Ще инициира поредният национален референдум (ли) или ще тръгне на турне в подкрепа на менте патриотизма и повишаването на раждаемостта на етнически чистите (пра)българи?!
Ако нищо не се появи в ефира на бТВ на мястото на Слави – добре. Ако вместо него пуснат поредния турски сериал – още по-добре. Една турска сапунка ще нанесе много по-малко вреди на аудиторията, отколкото един български ибрикчия-шоумен.
Нека не се лъжем – Слави отдавна не е коректив, а част от статуквото. Сбогом на ППП-то на българския шоубизнес. Какво е ППП? Платен Популярен Популизъм.