Има (л)и добри пандемии?!

Дядо ми Георги Хаджиколев беше моят будител. Научи ме да обичам книгите, да ги събирам и пазя.Научи ме, че знанието е богатство.Будител беше и учителката ми по английски госпожа Лили Георгиева, при която ходех на частни уроци от втори до четвърти клас. Освен на езика, тя ме научи какво значи възпитание, такт и аристократичен финес….

В памет на маминка

Горещ летен следобед. Слънцето безмилостно напича напукания асфалт. Небето е с цвят на избеляла от пране синя тениска. От голямата черница срещу къщата падат презрели плодове и разнасят захаросания мирис на упойващи ферменти. Мухите с пиянско настървение жужат около тях и кацат по кльощавите ми крака, изпохапани от комари и нашарени с временни татуировки от…

„Времеубежище“ и хроничният копнеж по миналото

Времеубежището на Георги Господинов е прелестно и едновременно с това измамно уютно. Връща спомените от детството, миризмите от мързеливия следобед на едно забравило да си тръгне вчера, задушевната атмосфера на познатите лица, познатата къща, познатата улица. Познатия град. Познатия свят. Миналото дебне от страниците като преял с плячка хищник в тъмната пещера на въображението. Привидно…