Спомен за Георги Парцалев

Току-що видях Георги Парцалев – заклевам се!
На „Иван Асен“, на път за фризьор, се разминах с него. Мустаците, прическата, погледа, слабото кокалесто тяло – той беше. Чичо Манчо – същият! Даже и панталонът с висока талия и тънко коланче си бяха налице – абе, истински квантов скок, шпионка във времето, през която можех да надзърна 30 г. назад.
Докато, разминавайки се, чичо Манчо не ми поиска 2 лв. Тогава мандалото на времевия напречен разрез рязко хлопна.
Тупнах на земята като Алф от Мелмак и се отърсих. Дадох на Парцалев 2 лв.
Погледнах си телефона, за да проверя, така за всеки случай – 3-ти септември 2016 г.
К’ъв чичо Манчо, к’ъв квантов скок, к’ви два лева?!
Забързах към фризьорския салон и докато вървях, някак почувствах, че в косата ми се появиха още няколко бели косъма.
Ето това е истинският квантов скок – да боядисам побелелите коси, за да държа отворен процепа назад във времето, за да не загубя никога усещането, че чичо Манчо е ей там, на съседния тротоар.

Advertisements

Кино сън

Снощи сънувах кино сън – слънчев пролетен ден, аз съм на Рилския манастир с приятели и виждам Сюзън Сарандън. Тя е супер неглиже – по анцуг и маратонки, без грим и дори с пораснали бели корени на косата. Но аз я познавам моментално. Очите ни се срещат и се изненадвам, че нейните са леко влажни, сякаш току-що е плакала.
Миг колебание и в следващия момент се хвърлям на врата й в прегръдка и започвам развълнувано да боботя на английски в ухото й. „Може ли автограф? Вие сте любимата ми актриса! Гледах ви за първи път в „Телма и Луиз“ и направо се влюбих. Всички тогава харесваха повече Джина Дейвис, но аз харесвах вас …“
Говоря й така, а тя стои неподвижно и се усмихва и не ме отблъсква и не вика охраната си (дори не виждам охрана наоколо). Аз я пускам, отминавам и дори забравям да й взема автограф. Докато се отдалечава, се провиквам:
– Miss Sarandon, You’ve kissed Catherine Deneuve in „The Hunger“, right? Was it good?
Сюзън спира, усмихва се широко и казва:
– It was fucking great!

Бележка под линия:
Катрин Деньов е любимата ми актриса, която днес има рожден ден. Тя и Сюзън Сарандън се снимат заедно с Дейвид Бауи във вампирския трилър от 83-та г. „Гладът“. Катрин играе вампир и съблазнява Сюзън, която се влюбва в нея. Двете никога след това не са играли заедно, но остават добри приятелки завинаги.

За фонтана Ди Треви, циците и смъртта

11 януари, няма значение коя година. Покойната ми майка е родена на тази дата. Анита Екберг, цицорестата пищна руса мадама от Сладък живот на Фелини почина на тази дата. Добре де, годината е 2015 – майка ми си отиде точно преди година и един месец, а русата шведска сексбомба почина днес.

Между двете събития няма никаква връзка, освен в моето болно съзнание. Това, всъщност, е най-якото в случая – обективна връзка няма, но субективно, в моята си глава, в моя си болен мозък връзката е очевидна и достойна за размишление и описание.

Анита Екберг е родена на 29 септември 1931 г. в Малмьо, Швеция. Баба ми, майката на починалата ми майка, е родена на 1 септември 1931 г. в Провадия, България. Първата става известна, показвайки греховно апетитното си тяло във фонтана Ди Треви, а втората е никому неизвестна счетоводителка от БДЖ със скучно ежедневие и никому неизвестно тяло, родило две деца и никога не видяло фонтана Ди Треви в Рим.

Фонтана Ди Треви, между другото, продължава да същестува и да пилее разточително блестящите си водни пръски, нехаейки за преходни русокоси старлетки като Анита Екберг и скучни, никому неизвестни домакини като Диана Хаджиколева /споменатата ми вече баба по майчина линия/.

Утехата на вечността се крие точно в това – преходните апетитни човешки тела повяхват, остаряват, съсухрят се и умират, а монументалните каменни паметници остават.

Циците са преходни, фонтаните са вечни. Тъжно, но факт.

Скромният ми съвет към всички почитатели на руси едрогърдести мадами, независимо дали са шведки или не, е следният – не се привързвайте прекалено към преходните вторични полови белези на русите човешки същества от женски пол. Не се привързвайте прекалено, защото те са тленни и следователно преходни – ще остареят, ще увиснат, ще се спихнат, спаружат, сбръчкат и нацепят от стрии като стари ябълки, оставени прекалено дълго във фруктиера извън хладилника.

Не се привързвайте към нищо, което може да бъде съхранявано в хладилник.

Храната и хората могат да бъдат съхранявани в хладилник, следователно – моля ви, не се привързвайте към тях. Привързвайте се към фонтани, скали, обелиски, тучни ливади, румолящи реки, бързоструйни водопади, дървета, цветя и облаци. Привързвайте се към природата – тя има смайващото преимущество да се променя бавно. Докато сочните гърди на Анита Екберг увисват, сбръчкват се и спихват под неизбежния натиск на времето и гравитацията, скандинавският пейзаж, в който е родена си остава непроменен и до наши дни. Фонтанът Ди Треви в Рим,  в който тя и Марчело зъзнат през дългия и  студен мартенски снимачен ден си е все същият. Фелини, разбира се, отдавна е изгнил в гроба, заедно с нечистите си помисли за пищните форми на Анита, за едрите й като зрели праскови гърди и закръгления й като прясно изпечена фокача задник.

Затова, повтарям за последен път – привързвайте се към неодушевени предмети. Привързвайте се към фонтана Ди Треви, а не към къпещите се в него русокоси жени с Рубенсови форми. Привързвайте се към Швеция, a не към шведките, влюбвайте се във Вечния град Рим, не в тленните смугли красавици.

Не се влюбвайте в Сладък живот на Фелини, не се влюбвайте в живота изобщо.

Животът е преходен, временен и измамно сладък. Животът е горчив, болезнен и мимолетен като водна пръска върху бялата шия на Анита Екберг. А тя почина днес, на 83 години, бедна като църковна мишка, ограбена от цялото си преходно богатство от пари, бижута и обожатели, изоставена от пищните си гърди, красивите руси коси, сладострастните устни и рубенсови форми. Напусната от Фелини и Мастрояни, брутално зарязана от фонтана Ди Треви и измамно преходния Сладък живот.

Адвокатката й твърди, че до последния момент Анита се надявала да оздравее. Според мен това са пълни глупости. Анита е била бясна на Сладкия живот – къде са ми готините цици, къде са ми стегнатите бедра, къде са ми сексапилните устни? Бастардо, ти ме измами, прецака ме, открадна ми самоличността, шибан коварен Сладък живот!А фонтанът Ди Треви продължава разточително да пръска блестящи водни капчици, нехайно и разгулно, неприлично вечен в своята красота. Фонтатът Ди Треви остава.

„Аз направих Фелини известен, а не той мен“, казва Анита по времето, когато гърдите й все още се подчиняват на законите на гравитацията.

А фонтанът Ди Треви не дава и пет пари.

Сладък?

Живот?

Бастардо!

Кино, блъснато от влак

През далечната 1895 г. на първата прожекция на филма „Пристигането на един влак” на братя Люмиер, публиката панически се разбягала, защото хората се изплашили, че влакът от екрана ще ги блъсне. Това по някакъв странен ироничен начин се превръща в метафора на филмовото изкуство. Киното винаги балансира между реалността и илюзията – то хем пресъздава света, хем измисля нови паралелни светове. Има още

Умора

Сигурно дори собствените й родители не са можели да проумеят красотата й и причината, поради която се е случило да се роди точно в тяхното семейство.
Бедните фермери от Северна Каролина, притиснати от хронична липса на пари и непрестанни харчове по седемте си деца, едва ли са имали време да обърнат внимание на най-малкото от тях, заченато по погрешка и родено навръх коледните празници.
Но когато навършва 18 години, Ава Гарднър вече е толкова красива, че дори и слепците се обръщат след нея. Има още

Славата

Грета Гарбо – една от иконите на Холивуд, е била хомосексуална. Можела е да има всеки мъж, при нейната красота и известност – наистина всеки, но тя е обичала една жена.
Голямата любов на живота й, единствената любов в живота на Великата Гарбо е била жена – никому неизвестна шведка с непроизносимо име. Има още