Три билборда извън града в БГ вариант

835193

Снимка: bTV

Нашенските три билборда извън града не са точно три и не са извън града, а тъкмо напротив. Намират се в най-големите градове на страната, където – предполага се – живее модерното градско население с прогресивни възгледи и толерантност към различните.

Нищо подобно. Реакцията към въпросните билборди е меко казано извънградска.  Ето за какво става въпрос. Ще цитирам откъс от статия в секция „Горещо“ на известен новинарски сайт: „Джендърски билборд скандализира Варна. Провокативната реклама обаче на мига е била унищожена от зачитащи традициите варненци“.  Край на цитата.

„Справедливият“ гняв на „авторитетния“ новинарски портал е предизвикан от серия билборди на „Glas Foundation“, призоваващи към повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общностите у нас. Билбордите се появиха в София, Варна, Пловдив и Бургас. На един от тях са изобразени двама прегърнати мъже в гръб, които гледат към надписа на Народното събрание „Съединението прави силата“. На визията присъства и послание „Няма нищо страшно, това е просто любов“.

Онзи ден сутринта във Варна въпросният билборд осъмва порядъчно осквернен – разпокъсан и с разлята боя, която скрива снимката и текста. Будното гражданско общество на морската ни столица тутакси активира механизмите на спонтанната обществена цензура, очевидно силно скандализирано от недопустимата проява на джендър толерантност.

Аз самата съм родена и израснала във Варна и откровено се срамувам от реакцията на родния ми град към въпросния билборд.

Срамувам се, че в страната ни все още има хора с ретроградни хомофобски възгледи, характерни за едни отминали патриархални времена.

Срамувам се, че толерантността към различните е на толкова критично ниско ниво, въпреки че страната ни е член на ЕС повече от 10 г.

Единица мярка за цивилизованост на едно общество е именно отношението му към различните – различните по пол, етнос, цвят на кожата, религия и сексуална ориентация.

Хора, за Бога, настоящият министър-председател на Сърбия е открито хомосексуална жена. А Сърбия дори не е член на ЕС.

Не ви моля да се засрамите, а само да се замислите!

Толерантността има много измерения.

Колко от нас са имали съученици, които са наричали„зубъри“ и на които са се подигравали заради очилата с голям диоптър и лошите оценки по физическо?

Колко от нас са наричали пълното момиче от съседния чин „дебела свиня“ и са го спъвали в междучасието?

Колко от нас са сочели с пръст чернокожия студент по медицина, който минава по улицата, „Мамо, мамо, виж, негър“?

Колко от нас са плашили децата си, че ако не слушат, циганите ще дойдат да ги вземат?

Колко от нас са паркирали автомобила си на място за инвалиди без да им мигне окото?

Колко от нас се чувстват различни, но живеят в лъжа, за да бъдат приети от обществото?

Това са вредни стереотипи, наслагвани с векове, които е крайно време да изкореним.

Но за да ги изкореним, трябва да се борим с тях.

А за целта се необходими точно такива кампании.

Защото билбордите на Glas Foundation носят едно простичко послание: Няма нищо страшно, това е просто любов.

И наистина, хора, няма нищо страшно, няма нищо нередно, неморално или осъдително в това да избираме кого да обичаме. Защото важното е да надделее любовта, а не омразата.

Гледайте филма „Бохемска рапсодия“, пуснете си “Somebody to love” на Queen.

Текстът на песента е написан от Фреди Меркюри. Той също е бил различен. Или вие мразите и него?

И нека следващите три билборда извън града да гласят:

Билборд 1 „Не мразим различните“

Билборд 2 „ Приемаме ги“

Билборд 3 „Няма нищо страшно“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Едни кацат на Марс, други на Керченския проток

_104438651_1200px-phoenix_landing 

Credit: NASA

Вчера сондата на НАСА Инсайт кацна успешно на Марс. Ден преди това, в нарушение на международното право, Русия задържа три украински военни кораба и взе за заложници 24-ма моряци. Две събития в рамките на два последователни дни. Паралелът се налага от само себе си. И той предизвиква немалко и все тъжни размисли. Къде се намира България по оста, очертана от споменатите събития? Или по-точно къде избира да се намира?

България, както винаги, отказва да заеме категорична позиция. Б.Борисов е загрижен и призовава към въздържаност, Р.Радев също. Удивителен синхрон в позициите на двама иначе непримирими политически противници. Като член на НАТО и непосредствен съсед на плацдарма на споменатия военен конфликт, България би трябвало да заеме доста по-категорична позиция. Нищо подобно. Липсва недвусмислено и еднозначно осъждане на руската агресия, липсва призив към съюзниците ни от НАТО да засилят военното си присъствие в Черно море.

„Да изчакаме, да се снишим, докато отмине бурята“, както казваше Тато.

Днес неговият охранител не го казва, но го показва с действията си. Нека, обаче, не се заблуждаваме – липсата на категорична позиция също е позиция.

  Лично аз бих предпочела България да застане на страната на държави и нации, които изпращат сонди на Марс, откриват най-новите лекарства за рак и СПИН, разработват алтернативни източници на енергия и въобще са двигател на човешкия прогрес в сферата на науката, технологиите, медицината и още неизброимо много области на човешкото познание. Да, Тръмп често се държи като популист и още по-често прави непремерени изказвания и откровено неадекватни политически ходове, и да, САЩ са сътворили немалко поразии у дома и по света, но те са единственият възможен цивилизационен избор. Америка няма алтернатива, Западът няма алтернатива! Каквото и да ви говорят кресливите крайнодесни националисти, които заливат като термити цяла Европа.

Защото нека видим какво имаме от другата страна?

Агресивен необолшевишки реваншизъм, геополитическо поведение, характерно за мракобесните години на Студената война и Желязната завеса, пълно отсъствие на демократични институции и свободни медии, тотално смазване на политическите опоненти, убийствено нисък стандарт на живот, катастрофирали пенсионна и здравна система, откровена диктатура с управленски методи от времето на феодализма.

Дефицитът на вътрешнополитическа стабилност, икономически просперитет и социална справедливост Путин компенсира с външнополитическа агресия, целяща да консолидира руснаците и да притъпи и малкото останало им гражданско самосъзнание, подменяйки го с великоруски шовинизъм.

Докато Русия блокира Керченския проток, Щатите стъпиха на Марс.

Това са два свята и ние трябва да изберем към кой от тях искаме да принадлежим.

Но не формално, не само на думи, а с реални действия и политики.

Ако откажем да направим своя избор, това отново ще бъде избор и, боя се, той няма да се хареса на поколенията след нас.

Защото децата ни отиват да търсят по-добро бъдеще там, където изпращат сонди на Марс, а не там, където взимат моряци за заложници.

В памет на един поет с камера

585full-bernardo-bertolucci

Бернардо Бертолучи (16 март 1941-26 ноември 2018). Снимка pinterest.com

 

Бернардо Бертолучи ни напусна днес.
Един истински кино магьосник си отиде.
Но ни остави филмите си.
Има една обезоръжаваща откровеност в киното на Бертолучи, една оголена до нерв интимност, която смайва и омагьосва.
Подобно на Фелини, той разказва лични истории, споделя сънища, чете ни, сякаш, редове от дневника си.
„Конформистът“, „Последно танго в Париж“, „Луна“, „Последният император“, „Чай в пустинята“, „Малкият Буда“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и последният му филм „Аз и ти“ – това е кино, което днес рядко се среща.
Филмите му се превръщат във вдъхновение за големи режисьори като Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Франсис Форд Копола.
Бертолучи и до днес си остава единственият италианец, печелил Оскар за най-добър филм и най-добър режисьор. „Последният император“ от 1987 г. печели статуетката във всички категории, в които е номиниран. Американската академия е превзета на абордаж от европейското кино с безапелационния триумф на Маестрото – 9 награди от 9 номинации.
И днес, когато научих за смъртта му, се зарових да чета биографията му в интернет. Попаднах на един много интересен факт. Баща му, Атилио Бертолучи е бил известен поет и кинокритик.
Самият Бернардо започва да пише стихове още като дете и скоро печели няколко престижни награди.  
В университета учи литература и философия, а след това заминава за Рим, където започва работа като асистент на режисьора Пиер Паоло Пазолини.
Бертолучи е поет и това си личи във всичките му филми.
Днес ни напусна един поет с камера.
Нека почива в мир!

За фобията от русофобиите

Боже (източноправославни) Господи, какви са тия изкопаеми, които ще ми обясняват що е то русофобия!?!?! Ало, КПСС-овците, само се огледайте из софийските улици и се зачетете по уличните табели – бул. Граф Игнатиев, ул. Аксаков, Александър I, Руски паметник, Паметник на българосъветската дружба, Руската църква, пл. Батенберг, Катедралата Александър Невски, Коня, бул. Дондуков … Даже си имаме и ЖК Лев Толстой! Да не изброявам още. Ние сме затънали в русофилство до ушите, пичове! Имаме един-единствен източник на газ и горива и тва е матушка Русия. По тръбите ни не тече американски газ, доколкото ми е известно, а съветски, пардон руски. В НС 5 от петте парламентарно представени партии са проруски. Валери Симеонов (напоследък) прави изключение, но само, за да затвърди правилото. А да имаш наглостта да заявиш публично, че националната катастрофа след 89 г. се дължала на русофобството е все едно да твърдиш, че Гулаг е бил балнеолечебен и спа център, а съветският москвич е по-добър от немския Фолксваген. Та нима именно превръщането ни в 16-та република и подлога на Кремъл не доведе до националната катастрофа след 89 г.? Кой беше на власт 45 години – да не би Америка за България? Не бяхте ли точно вие и Московските ви кукловоди! Не ни ли задължавахте да учим руски в училище, не ни ли карахте да си пишем със съветско другарче, не гледахме ли съветска телевизия всеки петък, щем не щем? Не се ли саморазпадна съвсем преднамерено и умело режисирано цялата социалистическа кочина, защото другарите комунисти докараха всички ни до просешка тояга. И нима за натрупания през зрелия соц милиарден дълг са виновни американците?
Всички вие, безгранично нагли съветски подлоги, заслужавате да прекарате старините си в днешна Русия на Путин, да живеете с пенсиите на Путин, здравеопазването на Путин, инфраструктурата на Путин и „демокрацията“ на Путин. Или не – сещам се за нещо още по-добро. В един стар виц победителите печелеха първа награда „Среща със загинал партизанин“. Точно това заслужавате – среща със загинал партизанин!

Posted in Без категория

За бежанците и добрата кухня

Днес обядвах в ебаси якия турски ресторант на „Цар Симеон“, „Авразия“ се казва. Малък и бая изкъртеничък, обаче мега вкусно. Хапвах си сочния телешки дюнер и си мислех как Антъни Бурдейн, ако беше жив и беше дошъл в София, щеше да се завре точно по тия ъндърграунд заведения из неугледните улички около джамията. Щеше да хапва вкусна арабска храна, мирисът на екзотични подправки щеше да гъделичка носа му и да си облизва пръстите от кеф. И няма значение, че в тоя район арабскатареч се чува по-често от българската, че съмнителни тъмни субекти седят по бордюрите и пушат миризлив арабски тютюн, няма значение, че Мека изглежда по-близо от Брюксел. Ей това са бежанците, които ни карат да ненавиждаме, прогонваме и презираме. Съжалявам, но аз не ги ненавиждам, не ги мразя и не ми пречат. Препоръчвам на всички да се отбият за едно суджу с лахмаджун в ресторант „“Авразия“. Като цяло препоръчвам на всички да хапват по-често чуждестранна кухня. Храната прави хората толерантни, изпарява омразата, изпържва я в тигана си, опича я във фурната си и от нея нищо не остава. В тази връзка, гледайте новия сезон на Chef’s table по Netflix. Този сериал е химн на интернационалната кухня, говори на универсалния език на вкусното. Няма по-добро Есперанто от храната, защото небцето е най-големият полиглот. Втора серия например разказва за една незаконна мексиканска имигрантка от Щатите, която отваря малко капанче във Филаделфия и приготвя най-уникалната мексиканска кухня. Затова хапвайте вкусна храна – българска, турска, френска, китайска, арменска и ще усетите как омразата се утаява на дъното на чинията като мазен сос. И да, давам си сметка, че измежду смуглите минувачи на „Цар Симеон“ вероятно има и такива, които грабят, изнасилват и убиват. Изроди имат всички народи, религии и общности. Нима ние, европейците, си нямаме изроди? Хитлер да не би да е бежанец, ами Сталин? Нима извергът, който оня ден заклал 4-ма души в Каспичан, е бежанец? Ами не, наш си е, българин.
И не, не ви препоръчвам да предприемате вело трип до Таджикистан, защото най-вероятно ще ви сполети съдбата на двамата млади американски идеалисти, които бяха зверски убити там това лято.
Пак повтарям, изроди има навсякъде. Те не са патент на бежанците. Не слушайте Марин льо Пен, Орбан и Каракачанов, те най-вероятно не са опитвали арабска кухня.

Хлебароинтелигентска

Официално комунизмът е жив! Бай Тошо възкръсна, плановата икономика се завърна с гръм и трясък! Не че си е тръгвала някога.
Само остава в.Работническо дело да започне пак да излиза и всичко ше си е като в доброто старо соц време. Макар че, като се замисля, Работническо дело дефакто си излиза и сега. Платените медии на Дебелия какво друго са, освен днешното Работническо дело?
Та днес земеделският министър, моля ви се, в национален ефир обяви, че преговорял, разбираш ли, с големите (капиталистически) вериги Билла, Лидл и Кауфланд да продават хляб на себестойност, без печалба!?@#
Щото, нали, то горивото, дето ни го доставят от братска Русия, онова монополното гориво, дето само от там ни се праща и дето ни е необходимо като слънцето и въздуха за всяко живо същество, та ето това същото гориво ПАК ще поскъпва. Обаче добрият чичко министър от ГЕРБ за всичко се е погрижил. Братушките ще ни вдигат горивата, но той е помолил лошите алчни империалистически търговски вериги да не вдигат цената на хляба, ами да си го продават на себестойност, без печалба, тяхната мама капиталистическа! Няма да ми печелите тука, я, шибани чуждестранни инвеститори, долни народни изедници! Ще продавате БЕЗ печалба, пък да ви дойде акъла в главата! Ама, хаааа, то с печалба всеки може!
И само да напомня – цената на хляба по време на тъй лелеения от някои соц беше 26-30 ст., нещо такова.
ОБАЧЕ … Както винаги при комунистите, има едно голямо ОБАЧЕ … Евтиният хляб, както и всичко останало „евтино“, резултира в 11 млрд.долара външен дълг. Външен дълг, който почти 30 години по-късно хич не е мръднал – в смисъл, че продължава да си е почти 11 млрд. (10.5 млрд. по-точно, но вече изчислени в евро, щото, нали сме в ЕС). Та ето как евтиният хляб излиза доста по-скъпо в едни по-късни времена. И ето как евтиният хляб, който безгрижно сме му’али през соца, още го изплащаме, ще продължаваме да го изплащаме, ще го изплащат и нашите деца и внуци.
Питам се тогава къде ни връща призивът на другаря министър на земеделието, драги зрители?
Пак ли ше изпълняваме петилетката за две години, отново ли ше крачим с дръзновение в редиците на Варшавския договор? Макар че като гледам кво става в Унгария и Полша напоследък, Варшавският договор хич не е мираж …
И последно: ако не се лъжа Маргарет Тачър беше казала някъде, че не благодарение на доброто сърце на пекаря и месаря имаме хляб и месо на масата, а защото всички те си гледат интереса.
За по-простите и специално за министъра да обясня: Хлябът е с пари, сиренето също. Само тъпотията (ви) е безплатна!

Смъртта не е оправдание

За пореден път България се прекланя пред паметта на една, меко казано, спорна личност. Става дума за проф.Божидар Димитров.
1. Бог да го прости и съболезнования на близките му!
2. Но … нека не забравяме какви приказки изприказва и какви срамни дела сътвори този човек, апропо бивш сътрудник на Държавна сигурност, също така бивш член на БСП, след което бивш член на ГЕРБ и още безброй много все халтурни и все откровено чалгаджийски превъплъщения.
Преди година в webcafe.bg имаше статия за историческата чалга и патриотизма. Е, покойният проф.Димитров бе пионер на тази чалга.
3. Единствено в България смъртта реабилитира срамните дела на човек приживе. Достатъчно е само някой да почине, за да започнем да славословим по негов адрес – каква чудесна личност и какъв безпримерен герой е бил и как ще пребъде в историческата памет на българите вовеки. Пресните примери са с академик Светлин Русев и сега с проф.Божидар Димитров.
Медиите го венцехвалят и славословят, приятелят му Вежди Рашидов рони крокодилски сълзи за него в национален ефир (а по-голям позор от това да те оплаква след кончината ти човек като Вежди Рашидов няма).
Припомням на медиите, които ридаят така неутешимо за проф.Димитров, едно негово неотдавнашно обръщение към техен колега от в.Дневник:
„Директорът на НИМ проф.Божидар Димитров се обърна към репортер на „Дневник“ с думите: „Айде, опитвам се, ваш’та мама соросоидска, да ви хвана логиката.“
Припомням и мотивите към подписката от 2015 г., която беше инициирана за пенсионирането на професора:
„Настояваме Божидар Димитров /роден 1945 г/ да бъде пенсиониран от поста му директор на НИМ. Този човек:
– Обижда научната общност с недоказани твърдения и небивалици
– Обижда националното чувство с търгашеското си отношение към наследството, превръщано в бутафория за пред туристи
– Обижда вярващите християни с езически измишльотини
– Обижда публичния морал с гордостта си от това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, с конюнктурната смяна на политически убеждения, с грубиянското си поведение в медиите.“
Край на цитата.
В заключение: Да уважаваме смъртта е задължително, да неглижираме факти и изопачаваме истината е престъпно.
Смъртта не е оправдание за никого. Достойните хора заслужават достойни думи след смъртта си. Недостойните заслужават откровена оценка и безпощадна обективност.