Племенния съвет на Вожда и природните стихии

Древните живеели в постоянен страх от Природата. Дали ще вали или ще е суша, ще изригне ли вулкан или ще разлюлее земетресение, ще дойдат ли скакалци или реколтата ще е добра. Такива екзистенциално битови въпроси занимавали съзнанието им.

Всяко племе си имало шаман – нещо като министър на околната среда и водите. Той владеел изкуството да разпознава знаците, които Природата и Боговете изпращали, за да предупредят за предстоящи бедствия и аварии.

В дълбока древност Природа и Богове били едно. Човеците обожествили природните сили в опит да ги проумеят. А също да ги омилостивят с дарове и жертвоприношения. Древните почитали Природата, защото се страхували от безпощадната й логика. Отпървом само гледали. Сетне почнали да гледат и да се учат. Наблюдавали я, разсъждавали и опитвали да разгадаят законите й.

Шаманът изпробвал нови тактики за ощастливяване на Боговете. Вождът ги одобрявал и следял за спазването им. Страховитите природни стихии взели да се струват на древните все по-разбираеми и изненадващо прости. Те захитряли и вместо да ги омилостивявят, почнали да ги опитомяват. Впрегнали ги да работят в техен интерес и за тяхно добро.

А сега да се върнем в наши дни. Отношението на властта към природните бедствия наподобява това на древните хора. (Ама на най-древните – тия, дето още само гледали без да се учат). Тя не ги управлява, а им се подчинява. Не умее да ги предвижда, затова пробва да ги омилостиви.

За ГЕРБ и племенния им съвет (наречен министерски), природните стихии си остават неразрешима загадка. Дали ще вали или не, ще се напълни ли язовирът или реката ще прелее, ще падне ли скалата или асфалтът ще се напука, за тях е енигма. Т

е Боговете така решиха. Ето на – Богът на дъждовете стовари невижданата си ярост над градове, села, улици и къщи. Издави овце, пилци и всякакъв добитък. А племенният вожд и шаманите какво да направят? Богове са това, ей. Може ли човек да излезе на глава с тях?

И тая скала, дето падна и затрупа пътя към Рилския манастир… Можеше ли някой да я спре? Ами как ще я спре, бе, хора?! Природа е това. Богове са това, алооо! Богът на свлачището можеш ли го спря? Не можеш. Ми като не можеш, трай си. Трай и ходи пеша. Така каза една ПКП от племенното събрание на Вожда. Ходи пеша!

Като ти се наводни улицата и къщата, плувай. Кво зяпаш? Природа е това, Богове са.

Той и Шаманът, така де – екоминистърът, днес по телевизията го каза:

– Ако Дедо Боже се смили още 2-3 пъти, водна криза нема да има.

Вождът обикаля бедствията и раздава заповеди, обаче Природата мамата си трака. Ни се води, ни се кара.

Богът на свлачищата и дъждовете я управлява тая държава.

Глей, пусто да опустее, пак заваля.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s