2020 рикап

Има години, които остават в колективната памет, и други, които се промушват през нея незабелязано. Изгубват се като мънисто от скъсан гердан. 2020-та ще я помним дълго.

XXI век досега ни даде 2001-ва, през която паднаха кулите близнаци, 2008-ма, когато фалираха Лемън Брадърс и започна Световната икономическа криза, 2009-та, в която Щатите избраха първия си чернокож президент, а ние българите Бойко Борисов. Добавям 2014-та, когато Русия анексира Крим, и 2016-та с победата на Тръмп.

2020-та ще остане в паметта ни като година на пандемия. Ключови думи: КОВИД-19, прилеп, маска, дистанция, локдаун, хоум офис, PCR, ваксина.

2020-те е също и година на тотална девалвация на авторитетите. Хората масово избират да вярват на роднина, приятел, колега, блогър със съмнителна репутация, сайт за фалшиви новини или кресливо красноречив популист вместо да се доверят на доказани професионалисти. Помните, че Тръмп посъветва да се пие белина против КОВИД. И мнозина го направиха. Същите вярват в кемтрейлс и се боят Бил Гейтс да не ги чипира.Все повече хора не се справят със светкавичната бързина на науката и технологиите и избират спасение в познати страхове и примитивния уют на Средновековието, където чужденецът непременно е враг, а новото и непознатото – екзистенциална заплаха.Само вижте яростната съпротива срещу анти-КОВИД ваксините. „От чужбина никога не идва нищо хубаво“. Не, това не са думи на тираничен средновековен монарх. Това каза Путин онзи ден на традиционната си пресконференция в края на годината. Но автор на репликата спокойно можеше да е Виктор Орбан, Моравецки, Ким Чен Ун или Болсонаро.2020-та е година на тотално отрицание на действителността. Истината е по-относителна от всякога и дори подкрепата й с факти предизвиква недоверие и още по-ожесточено отричане. Даже, когато е научно доказана и санкционирана институционално, тя пак се отрича.„Няма вирус, това са глупости“, твърдяха мнозина по време на първия локдаун, пренебрегвайки загрижените гласове на вирусолози, имунолози и интернисти.„Няма протести, просто шепа хора вдигат шум в центъра на София“, твърдяха управляващите и клакьорските им медии, въпреки че на площадите в страната излизаха десетки хиляди хора. „Няма криза в здравната система. Имаме достатъчно легла“, убеждаваше ни доскоро министърът на здравеопазването, въпреки многобройните свидетелства от първа ръка за обратното и главоломния ръст на смъртните случаи, направил ни първенец в тази печална класация. „Аз спечелих изборите“, продължава да настоява Тръмп в отчаяна истерия, въпреки че съдът многократно отхвърли жалбите му, а Избирателният колеж окончателно потвърди победата на Байдън.2020-та е година на завръщането у дома. Хората се затвориха по домовете си, вкъщи и на работа станаха едно. „Хоум офис“-ът е изначално амбивалентен, означава да си едновременно вътре и вън, съчетава професионално и лично , размива границите между аз и другите, моя личен свят и външния свят. Завръщането у дома има и друг смисъл. Глобализацията подари на хората свободен избор къде да живеят и работят и често това не е родината им. По време на пандемията, обаче, много от тях се завърнаха в нея. При първата вълна на коронавируса през март в България са се прибрали около 120 хиляди българи, живеещи в чужбина. Убедена съм , че тази тенденция важи в същата степен и за други страни.Домът е най-сигурното място по време на бедствие. И под „дом“ имам предвид родния град, познатите лица, улици, спомени. Нещастието има свойството да консолидира народите. „Да защитим нашите като ги приберем от чужбина“ е израз на съвсем естествения човешки инстинкт за самосъхранение. Затова при избухването на пандемията се надигна гняв и омраза към китайците – те са виновни, защото от тях плъзна заразата. И едновременно с това правителствата, чрез дипломатическите си представителства, организираха транспортиране на сънародниците си от всички краища на света у дома. Държавите прибираха своите.

Друг феномен на 2020-та е пътуването. Модерният човек пътува много. За него пресичането на държавни граници и континенти не е събитие, а ежедневие. Коронавирусът промени това. „Човекът е човек, когато е на път“ стана „Човекът е човек, когато си стои вкъщи“. А преминаването на границите дори на едно населено място или област в рамките на дадена държава се превърна в предизвикателство. Спомнете си тоталния локдаун по време на първата вълна. Човек не можеше свободно да отиде от София до Варна, от Париж до Марсилия, от Лондон до Бирмингам или от Берлин до Хамбург.

Пътуването стана заплаха, уседналостта добродетел. Преди 2020-та светът на XXI век приличаше на широко разперено ветрило. Технологиите и социалните мрежи свързваха всички бързо и лесно. Както казва Иван Кръстев в книгата си „След Европа“, хората от Третия свят, благодарение на достъпа до Интернет, видяха как живеят в развитите демокрации и вместо да се опитат да подобрят собствените си страни, решиха просто да се преместят там, където се живее добре. Днес никой не иска да остарее, борейки се за благоденствие. Предпочита да го потребява сега и веднага, там, където вече го има. Затова всяка година потоци от бежанци се отправят към Западна Европа и Щатите– едно рисковано, но спасително пътуване към нормалността. Пандемията преосмисли това пътуване и даже в известен смисъл го преустанови. Защото вместо благоденствие, в Западна Европа и Америка ги чакаше разбеснял се вирус, претоварени здравни системи и още по-радикализирана враждебност.Широко отвореното ветрило на технологиите направи света уязвим. Един прилеп в Китай разказа играта на всички. Защото сме по-свързани от всякога – икономиките ни са свързани, производството на стоки и услуги, транспортът и комуникациите. Пандемията затвори ветрилото. Превърна го от красиво украшение на напредналата ни цивилизация в оръжие за отбрана. Затварянето имаше своите физически измерения и те бяха изумителни. Едновременно красиви и страшни. Улиците на доскоро гъмжащи от живот световни мегаполиси опустяха, напомняйки кадри от фантастичен пост апокалиптичен филм.Токио, Сеул, Ню Йорк, Вашингтон, Сан Франциско, Рим, Париж, Берлин, Лондон, Амстердам, Брюксел, Мадрид, Лисабон, Прага, Варшава, Букурещ, Белград, София се превърнаха в призрачни градове – пусти, безлюдни и притихнали.Краят на света сякаш се зададе зад ъгъла, страховит като великан, а всъщност миниатюрен вирус, невидим с просто око. 2020 ни срещна с невидимия враг.Но 2020-та ни донесе и спасение. Наскоро американският народ успя да детронира поне един от световните идиоти. За останалите трябва да се погрижим ние. И под„ние“ имам предвид и нас, българите. Защото в България има много идиоти, от които час по-скоро трябва да отървем и себе си, и света. През март догодина предстои да видим с кои от тях ще намерим разум и воля да се разделим.

Накрая нещо позитивно. През 2020-та двама българи, баща и син, прекосиха Атлантическия океан с гребна лодка. Изминаха близо 4500 морски мили и успяха да пристигнат благополучно, макар пътуването им да съвпадна със сезона на ураганите. Докато има такива хора, има надежда. Колкото и да са много световните идиоти, вярвам, че хората като този баща и сина му са повече. И затова съм сигурна, че 2021-ва ще бъде по-добра от 2020-та.




Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s