Не изпитвате ли гняв, когато четете книги за неравната битка между Добро и Зло? Не се ли палите до краен предел, когато гледате филми и сериали, в които слабите и онеправданите падат жертва на могъщите и овластените? Не съчувствате ли на Толкиновата Задруга на пръстена в сражението й със силите на Мордор? Предполагам, че повечето от вас ще отговорят положително.Да, лесно е да се палим от справедлив гняв, докато сме удобно настанени на дивана пред телевизора, докато лакомо хрускаме пуканки, отпуснати на меката седалка в притихналия киносалон… Лесно е да сме гневни и непримирими, докато потъваме в героичната история на увлекателна книга. Лесно е да сме смели на думи, мисли и емоции.Трудно е, обаче, да бъдем смели на дела.Трудно е да станем от плюшения диван, да се измъкнем от ергономичното кресло на Dolby Surround & Air Conditioning оборудваната кино зала в мола, трудно е да затворим книгата или киндъла и да излезем на улицата.На улицата се случва истинският живот. Там са всички – добрите, лошите и злите. На улицата има изтръгнати павета, нащърбени тротоари, ронещи се фасади, локви, кал и мръсотия. На улицата има полицаи с щитове и палки, платени провокатори с татуирани бицепси и арсенал от бомбички. Там се водят битки, отвоюват се права, но и се губят свободи.На улицата е разпънат Христос, император Юлий Цезар е пронизан с хладно оръжие, обесен е с главата надолу Мусолини, пак там е убит с българския чадър Георги Марков. Примерите са безброй. Улицата би трябвало да е място за граждани, не за поданици. Поне в демократичния свят, към който уж принадлежим. Вместо това управляващите ни третират като крепостни селяни и се опитват да ни натикат в тъмни сокаци и сенчети кьошета зад високи дувари. За да не виждаме как крадат и безчинстват. България се е превърнала в буренясал сокак. Погледнете улиците, тротоарите, булевардите, пътищата и магистралите. Тотална разруха. Но да се върнем на улицата, където се водят важните сражения и се отвоюват граждански права. Улицата е топос на свободата. Френската революция се е случила на улицата. Бунтът на унгарците през 56-та година се е състоял пак там. Пражката пролет от 68-ма е мащабен уличен протест.Демокрацията се ражда на улицата и се консумира по домовете. При управлението на ГЕРБ обаче нещата се обърнаха. Демокрацията взе да се ражда тайно и под сурдинка по домовете, а корумпираните мутри завладяха улицата и медиите, превърнаха публичните територии в частни (справка – плажът Росенец и Сараите). Това овладяване на публичното и опит за съхранение на свободата в домашни условия беше основна характеристика на тоталитарния комунистически режим. Трагично е, че се връщаме там, откъдето мислехме, че сме избягали завинаги. В България демокрацията е смъртоносно ранена, да не кажа почти умъртвена и борбата за нейното реанимиране трябва да се случи именно там – на улицата. Няма как да останем удобно излегнати на диваните, шезлонгите и софрите, защото Злото не спи. То денонощно насъсква платената си армия от орки и урукхаи. Злото е на път окончателно да отнеме улицата от гражданите. А улицата, още от времето на римската Агора, е територия на свободните хора – място за търговия, за сблъсък на мнения, дискусии, спорове и обмяна на идеи. Вчера управляващата олигархия опита да изтласка гражданите от улицата. А това се прави с една-единствена цел – да ги превърне в поданици. В името на общото ни бъдеще не бива да го допускаме. Улицата и площадът се територия на свобода. Те по дефициния принадлежат на гражданите. Битката ще продължи дълго и ще постави на сериозно изпитание гражданската ни енергия, но целта си струва. А тя е да отвоюваме собствената си свобода.Както се пееше в една песен: Rome wasn’t built in a dayАко искаме да построим нашия Рим, трябва да се заредим със смелост и търпение. Във филма „Гладиатор“ героят на Ръсел Кроу влизаше във всяка битка с думите „strength and honor“. Strength and honor, приятели, съграждани и съмишленици!
21Vini Andrey, Svetoslav Mladenov and 19 others1 ShareLikeCommentShare
rozix blog 