(Раз)силните на деня

на

IMG_20200613_004341Никога не съм чувала дядо ми да псува. Никога. А той живя дълго. Чак до 93.
Безброй пъти съм го виждала ядосан, даже бесен.
Но никога не чух да псува. Както и да използва каквито и да е нецензурни думи.
В моменти на гняв лицето му ставаше наситено червено като домат „Биволско сърце“, стискаше зъби и процеждаше:
– Мръсник, мазник!
Особено обичаше „мазник“. Това беше любимата му обидна дума. Кажеше ли „мазник“, значи е стигнал пик в пандемията на гнева. Това беше знак за нас, децата, да ходим на пръсти и да се правим на невидими.
Маминка шепнеше едва чуто:
– Тихо, дядо ви е ядосан. Гошо, не се ядосвай, ще вдигнеш кръвно! Гошо…
Гошо, обаче, ходеше бесен по двора и съскаше като настъпана змия:
– Мръсссник, маззник!
Имаше нещо старомодно в гнева му, нещо театрално, някаква отчетлива пантомима от нямото кино.
Абе, имаше възпитание!
Дядо беше човек от старата школа, маниак на тема чистота, педант на тема култура на хранене и общуване.
Не ни позволяваше на нас, внуците, да говорим на „бе“ и „ма“ , да употребяваме възклицания като „леле“ и „мале“.
Следеше да се храним по етикет, да седим на масата с изправен гръб и прибрани до тялото ръце, да не мляскаме, сърбаме и говорим, докато обядваме или вечеряме.
Следеше да станем възпитани хора, така както той го разбираше. Малко старомодно, малко по немски строго, малко „Идеал Петроф“.
Сутрин идваше в стаята ни да провери дали сме си оправили леглата. Шалтето трябваше да е безупречно опънато без нито една гънка.
– Пиле, трябва да бъде „Идеал Петроф“, казваше и се навеждаше да приглади някоя пропусната неравност.
Такъв беше дядо ми. Човек, роден през 20-те години на миналия век.
А ето го министър-председателят ми. Слушам го в изтеклия запис днес. Говори като каруцар, ръси цинизми, завалва и изнасилва езика като османски башибозук. Управлява по телефона тъпите п…и и вербално оножда нищо неподозиращи колеги премиери от ЕС.
Ох, дядо, дядо, за какво ни беше това твое възпитание?!
За чий …
Държавата е пълна с мрръсссници и мазззници, дядо.
И те говорят на „ма“ и „бе“. Ядат и мляскат, оригват, плюят и пърдят и оправят клетото шалте на общото ни национално легло с грубите си мечешки ръчища.
И цялото легло е в буци и бабуни, дядо, смачкано и мърляво като невръстно цигане до кофата за смет.
И отнийде се не види „Идеал Петроф“.
Само чалга гърми и един дебел и прост човек раздава заповеди като разсилен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s