Реабилитация на вулвата

на

20200304_231837Глътнах таз чудна книжка на екс като ледено Блъди Мери*. Много ми се услади и даже не ми стигна. Ще чакам продължение. Авторката бръква надълбоко в темата за женските гениталии и тяхната социокултурна интерпретация от древността до наши дни. Научих например, че иначе уважаваният от мен д-р Фройд със съдействието на друг лекар, негов приятел, опитали да „излекуват“ някаква жена от фригидност като й оперирали носа. Звучи като нещо, което бихте прочели във в.Уикенд и кафевите сайтове на известен възпълен бизнесмен, но не – било е истина.
И други изненадващи неща открих. Например това, че от древността насам чак до Просвещението **ЖПО не бил стигматизиран, а тъкмо напротив – почитали го. По цял свят (и в България) са открити статуи, фрески, рисунки и релефи на женски тела с широки разтворени бедра и вулви на показ. **ЖПО бил почти свещен, вярвали, че гони Дявола и защитава дома от зли сили. Ще рече, че предците ни са били доста по-напредничави от нас и днешният свят с всичките му феминистки metoo движения просто се връща там, където винаги е бил (а именно на майка си в п.тката). Това последното в скобите го казвам съвсем сериозно. Всички майка ни е раждала и всички до един сме излезли от **ЖПО. Лив Стрьомквист ни го напомня по много симпатичен и шеговит начин. Илюстрациите са чудесни, а за прекрасната типография можем да благодарим на Kiril Zlatkov. Браво, Кире! Сигурно покрай къртовския труд, доста си се забавлявал 
Книгата говори без срам за срамните теми, от които всички с що-годе прилично патриархално възпитание се изчервяваме от векове. А именно – вулва, вагина, п.тка, мензис.
Аз лично и до ден-днешен се чудя как да скрия превръзката в ръката си, когато отивам до тоалетна на публични места.
Но пък си спомням какво правех в първи клас, когато момчетата опитваха да надникнат под полите ни, ползвайки разнообразни приспособления като огледалца, линийки, пръчки и груба сила. Аз бях единствената, която сама си вдигаше полата, веднага щом ме приближеше поредният запотен от нездраво любопитство изследовател. Оставях го добре да огледа гащичките ми, да преброи всички райенца и цветенца по тях. И много скоро бях единствената, която оставиха на спокойствие. Правех го инстинктивно, използвайки своя **ЖПО като оръжие. И инстинктът ми, оказва се, не ме е подвел, защото е атавистичен. Прочитайки книгата научих, че в средновековна Европа вярвали, че Дяволът може да бъде прогонен ако жената вдигне полите си и му покаже вулвата си. Е, аз показвах на момчетата само гащичките си, но пак проработи. Защото те така или иначе мислеха за вулвата.
Много се отплеснах. Думата ми беше, че книгата е добра. Достъпна, забавна и подходяща за тийнеджърки и тийнеджъри. Не става само за хора, които все още пробутват на децата си версията, че бебетата ги носят щъркелите. Не става и за антиджендъри, антиваксъри и озверели пълчища възрастни, бранещи родните деца от норвежци. Тези хора все още имат да извървят дълъг еволюционен път, докато се завърнат на майка си във… вулвата.

––––––––––––––
* Блъди Мери – евфемизъм за месечен цикъл
**ЖПО – женски полов орган

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s