Начало » Разни » Люляка ми замириса

Люляка ми замириса

Прибирам се към къщи след супер напрегнат и изнервен ден в офиса. Шофирам замислено с физиономия на разплакано емоджи, на душата ми тежко, на брадичката ми (усещам) гнойка пъпка, а в главата ми се блъскат мисли като пеперуди в електрическа крушка. Ама едни такива нерадостни – за смисъла на живота, за неумолимостта на времето, за незначителните човешки проблеми и тревоги на фона на необятния космически всемир … Е от тоя сорт неща, за които са писали и Ницше, и Марсел Пруст, пък и Хорхе Букай (няма кво да се лъжем).
Паркирам аз на моята уличка, на която, пусто да опустее, по това време никога няма пукнато празно място за паркиране. А тоя път – ето на, напук на целия крив ден – цели две празни места, сякаш специално за мен запазени – да си спра на което си искам и при това само с една маневра.
Обаче не, тц, найн, ноу, ньет – дори и това не успява да усмихне тъжното емоджи.
Слизам от колата, прегърбена под тежестта на вселенската мирова скръб още от времето на Шарл Бодлер та чааак до Теодор Траянов. И точно когато с драматична решителност се запътвам към близкия магазин, за да купя бръснарски ножчета, здраво въже и 10 опаковки диазепам плюс евтина водка за разредител, та точно в тоя момент … люляка ми замириса. Ама буквално, баш както дядо Вазов го е казал:
„Из съседната градина
люлека ми замириса…
Върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост,
люлека ми замириса“…
Щото, нали, на нашата уличка има една красива къща с двор, в който, братче, цъфнали едни ми ти кичести дъхави люлякови храсти. Не стига това, ами и две къщи по-надолу в двора на друга къща, се подава друг люляков храст, обаче бял. И той кичест, и той уханен, и той пристрастяващо сладостен като скъп бял прах за шмъркане.
И като взе, че се ухили тва ми ти тъжно емоджи (сиреч аз), като почнА да подскача щастливо като първокласник след училище, като взе да рита камъчета като планинско козле, като взе да си свирка „Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно…“ и край! Цялата мирова скръб падна от плещите ми, все едно свалих 100 кила и станах лека като перце.
И в тоя момент се сетих за следните неща:
1. Днес Лили Иванова има рожден ден – не мога да бъда нещастна и потисната точно на рождения ден на моята любима Лили. Нямам причина.
2. Днес евреите почитат загиналите в Холокоста – ето това е истинско нещастие, а аз съм просто лигла с гнойна пъпка и ретрограден Меркурий. Нямам право.
3. Днес цял ден бях облечена с черна тениска с надпис: Life is a bitch. Нямам акъл.
Така че пожелавам на всички здраве, щастие и бизнес успехи, обичам всички бели, черни и жълти деца по света, обичам леви, център и десни, хетеро, хомо и транссексуални.
Мир вам и лека вечер 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s