In memoriam

Дядо ми със сламена шапка
пръска със син камък гроздето,
дворната котка свита на топка
спи в сянката на асмата,
сестра ми гризе кисела неузряла праскова,
аз си чопля едва зарасналата раничка на коляното,
а времето е спряло
и лятото е застинало в кукуригането на петела,
в палещите лъчи на августовското слънце,
в изкривените спици на колелото,
в чучура на капещата чешма,
в натежалата от плод черница …
В спечената пръст на гроба на дядо ми,
в падналата снимка от паметника на баба ми,
в ламинирания некролог, който сестра ми залепя с тиксо,
а на другия ден го намираме паднал в калта …
Времето е спряло
или просто никога не е вървяло.
Аз съм го задвижвала с думите си,
но сега удрям контрата:
дядо ми все така пръска със син камък,
раничката на коляното ми още кърви,
котката спи под асмата,
сестра ми продължава да гризе стипчивата праскова,
гробовете слягат и потъват,
некролозите се отлепят и падат в мократа кал.
Спряло ли е времето?

Advertisements
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s