Начало » разкази » Алцхаймер

Алцхаймер

Една сутрин Марияна се събуди с напълно побеляла коса. В началото дори не забеляза какво се е случило, защото беше все още сънена и бързаше да изпие задължителната доза силно кафе. Но когато, вече поободрена, влезе в банята да вземе душ, отражението й в огледалото окончателно прогони и последните остатъци от сутрешната сънливост. Протегна ръка да изтрие повърхността на стъклото от горещата пара и тогава се сблъска със старицата . . . Защото в действителност насреща й в огледалото се беше настанил образът на една абсолютно непозната стара жена със снежно бели коси. В първия миг Марияна не се стресна, защото си помисли, че жената в огледалото е остатък от някакъв забравен снощен сън, който още не е напуснал съзнанието й, въпреки силната доза кафе. Но постепенно разбра, че това всъщност е самата тя, със залепнали за слепоочията мокри бели коси и уплашен поглед. Опита се да запази самообладание и тихо излезе от банята. Мина покрай голямото правоъгълно огледало в коридора без да се огледа, а след това си направи още едно кафе, този път двойно и без захар. Обмисляше дали да събуди съпруга си и да му каже, или по-точно покаже, какво й се е случило, но скоро се отказа. Запали цигара и замислено погали дебелата сиямка Берта, която безшумно се беше настанила в скута й. Берта беше на 8 години, доста преклонна възраст за една котка, но въпреки това нямаше нито един бял косъм – козината й си беше гладка и жълтеникаво-черна досущ като на невръстно котенце. Разбира се, Марияна си даде сметка за това чак сега, когато нейната собствена “козина” ,незнайно как, беше станала снежно бяла. На 27г. косата ти да побелее за една нощ – това не беше нормално явление. Марияна от край време се гордееше с красивата си кестенява коса, гъста и лъскава като конска грива. Като малка обичаше да чете приключенските романи на Карл Май и си мечтаеше да има дълга, гарваново-черна коса като Винету. Загаси цигарата и отиде до огледалото в коридора. Отсреща я гледаше непознато и ужасяващо отражение – старостта я беше нападнала внезапно и без предупреждение, жестоко и вероломно докато спи. От спалнята се чу лека кашлица и тътрене на чехли. Мъжът й се беше събудил и се готвеше да направи сутрешния си тоалет. Марияна застина пред огледалото и се заслуша. Чакаше съпругът й да я види така, с разпуснати бели коси, грозна и похабена. Но той само премина покрай нея, все така тътрейки сънено чехлите си, и каза:

 – Добро утро, пиле. Направи ли ми кафе?

– Иване, спри се за малко и ме погледни. Не забелязваш ли нещо странно? – попита тя с изтънял от напрежение глас.

– Че какво ти е странното, нищо странно не виждам – провикна се той от кухнята, където вече беше седнал на масата и си наливаше кафе.

– Стига си се халосвал и ми кажи истината – Марияна изтръгна каничката с кафе от ръцете му и нервно закърши пръсти.

– Не виждаш ли, че косата ми е бяла, само на 27г. съм, а косата ми побеля ей така изведнъж . . .

– Пиленце, я се стегни, ти не си на 27г., а на 72г. Сигурно пак нещо си сънувала – отговори Иван и се пресегна да пусне радиото. Марияна се върна пред огледалото в коридора и докато решеше внимателно дългите си бели коси, разбра, че нещо с нея не е наред.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s