Начало » Разни » Приказка от плетения стол

Приказка от плетения стол

В очите на един човек Сатори бе великото откритие на истината.
Вярвах в тази истина върховна и малките точици в ириса бяха стрелки, сочещи навътре. ”Ела и отвори вратата за отвъд. Ела и виж, огледай, изучи, намери, проумей, разгадай, разбери, съзерцавай, открий”, ме приканваха очите.
Погледът бе бистър и остър, като нож разсичаше пространството и стигаше до мен. Пространството бе коприна, погледът – самурайски меч, разкъсаният плат бе Сатори, ножът бе светлината.Крилатият кон Пегас прелиташе от цвят на цвят и събираше мед за нектара на прозрението.
Красиво тяло и красиви мисли, предметите носеха сиянието на пръстите й, докосванията ги овеществяваха, иначе те бяха невидими. Плетеният стол с пъстрата възглавница се люлееше монотонно като медитиращ гуру. Напред-назад, напред-назад в море от спомени за неслучвания, в градина от устремени към нищото дървета. Люш-люш – плетеният стол пееше за тялото на жената, която бе седяла в него; люш-люш – той копнееше за “континуума с четири дупета”. Митологизираше тялото й в равномерния такт на своите полюшвания – напред-назад, напред-назад, навън-навътре, навън-навътре – той чукаше празното пространство и сякаш чукаше нея, жената с четири дупета и очи-самурайски мечове. Косите, залепени за лицето, египетският профил и вселенското спокойствие – полюшванията омайни на съществуването. Тя правеше прецизна историческа дисекция и битието тръпнеше като разкъсано желе. Напред-назад, напред-назад – гилотинираше копнежите на външните лица, оставаше страданието като жълта роза с бодли и кървави следи от длани. Тя бе разголване и откровение, болезнено-прозрачна плът и сини, сини вени като бликнали реки. Животът скачаше, бълбукаше, свистеше, заливаше и давеше нещата в море от събитийни водопади.
Люш-люш, люш-люш – плетеният стол пее песента на тъгата, музиката на меланхолията, арфата на сърцето свири скърцащата ария на нещастната любов:
Обичах аз веднъж, обичах аз веднъж,
обичам ли още, обичам ли още ?
Не обичам вече, не обичам вече,
а така обичах, обичах, обичах,
но не ме обичаха, не, не, не !
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s