Начало » разкази » Кома

Кома

Име: Магдалена Стоилова
Възраст: 33г.

Семейно положение: неомъжена
Образование: актьорско майсторство
Професия: управител на видеотека
– Хайде, аз ще тръгвам вече. Ще изпусна следобедната прожекция – каза Магдалена докато обличаше якето си.
– Какво ще гледаш този път? – попита сестра й с едва доловима ирония.
– Тази седмица е посветена на Марчело Мастрояни, навършват се 10г. от смъртта му. Ще го гледам в “Пчеларят” на Тео Ангелопулос.
– Ами приятно гледане тогава – сега гласът на сестра й прозвуча направо враждебно.
Магдалена изключи мобилния си телефон и излезе тичешком. Валеше като из ведро и докато пресече улицата вече беше мокра до кости. Кино “Одеон” се намираше само на две преки от нейната видеотека, но дъждът бе така проливен, че обувките й се напълниха с вода моментално. Момичето на билетната каса я посрещна с усмивка:
– Страшен потоп е навън, нали? Ето ти билета, побързай, защото рекламите вече започнаха.
– Мерси, Миленка, влизам.
Влезе в тъмната зала и седна на последния ред – имаше още трима-четирима зрители, не повече. Филмът започна и тя потъна в екрана, изгуби се, сля се с тъжния есенен пейзаж около Марчело Мастрояни, превърна се в акорд от музиката.
Два часа по-късно дъждът беше спрял и се смрачаваше. На улицата ухаеше на люляци и бензинови изпарения от автомобилите. Беше средата на май, но Магдалена не забелязваше – тя мислеше за “Пчеларят”, още беше там, в залата, в екрана, във филма. . .
Върна се във видеотеката, преброи оборота в касата, напомни на момичето за промоцията – 2 филма на цената на един и си тръгна. По пътя се отби в магазина до тях и купи бутилка Божоле, малко синьо сирене и портокали. Прибра се вкъщи и веднага седна пред телевизора. Отвори виното и се спря пред внушителната си колекция от стари Холивудски филми. Избра “Абсолвентът” с Ан Банкрофт и Дъстин Хофман. Загаси осветлението, запали две ароматизирани свещи с мирис на лотос и пусна диска. Филмът я погълна – младия Дъстин Хофман с невинното си колежанско излъчване и студената, перфидна жестокост на Ан Банкрофт – съблазнителката. Очите й блуждаеха, докато отпиваше от тръпчивото Божоле. Същото вино, което Барбра Стрейзънд пиеше с Ник Нолти в “Принца на приливите”.
Филмът я омагьосваше, устните й шепнеха репликите едва чуто: “did you get us a room?” Ан Банкрофт беше неустоима в ролята на Мисис Робинсън, а Дъстин Хофман така срамежлив и сладък, истинско бебче.
Събуди се в три през нощта – филмът отдавна беше свършил, празната бутилка се търкаляше в краката й, а пепелникът преливаше от наполовина изпушени цигари.
Магдалена включи компютъра си и за пореден път попълни заявлението за зелена карта:
Име: Магдалена Стоилова
Възраст: 33г.
Семейно положение: неомъжена
Образование: висше, актоьорско майсторство
Професия: управител на видеотека
От три години участваше в лотарията без особена надежда да спечели. Искаше да замине далеч, за да не слуша постоянните натяквания на сестра си и баща си да се омъжи, да създаде семейство, да роди дете, да бъде като всички останали. Мечтаеше да живее в Лос Анжелис, Калифорния – слънчевия щат, където лятото никога не свършва. Мечтаеше да скъса завинаги с всичко познато, което й пречеше да бъде себе си и да потъне в онзи нейния, още незавършен, но със сигурност много романтичен и красив Холивудски филм. Мечтаеше да се взира до болка в присмехулните очи на Хъмфри Богарт и да се наслаждава на ироничните му двусмислени диалози с Лорън Бакол в “Големия сън”. Мечтаеше . . . И гледаше филми – непрекъснато, постоянно, без почивка потъваше от история в история, от Метро Голдуин Майер през Туентиът Сенчъри Фокс и Кълъмбия Трайстар Пикчърс. Животът преминаваше пред нея като на лента, подобно на хората, разминали се на косъм със смъртта. Кино залите бяха нейната болнична стая, екранът – нейният монитор на жизнените показатели. С началото на всеки филм тя изпадаше в кома и мониторът показваше права линия . . . С надписа The End тя се връщаше към живота, замаяна и невиждаща, с изтръпнали сетива.
Реалността й причиняваше болка със своята баналност, ежедневните задължения алчно крадяха от времето й и Магдалена бързаше да се върне към блажената амнезия на киното. Във видеотеката с удоволствие заместваше двете момичета, защото можеше да гледа филми без да изпитва угризения, че върши нещо нередно. В крайна сметка това й беше работата –да дава компетентно мнение на клиентите кой филм е добър и кой не струва.
И ето, че след шест месеца се случи чудото. Получи и-мейл: Congratulations, You won a green card to live and work in USA. For further information please contact your local. . .
Обади се на посочения номер, беше истина – след три неуспешни опити на четвъртия Магдалена спечели зелена карта и замина за Ел Ей, Калифорния. Не носеше много багаж, остави филмовата колекция на сестра си за спомен. Докато отпиваше от мартинито, което й сервираха в самолета си помисли:
– Боже, колко ли кино зали има в Ел Ей? Ще ми трябва цялото време на света, за да ги обиколя.
И беше права, в Ел Ей имаше хиляди кино салони – предстоеше й да изпадне в най-продължителната си кома.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s